Счупеното колело полностью

Той се обърна и измъкна Ли Юан от сенките под топлата, следобедна слънчева светлина, после започна церемонията по представянето му на танговете и на онези от синовете им, които присъстваха.

Ли Юан лично познаваше всички. Всички без последния.

— Изненадан съм да ви видя тук, Ван Со-леян — каза той, докато вдигаше глава.

— Изненадан? — погледът на Ван Со-леян мина покрай рамото на Ли Юан, на бледото му кръгло лице се четеше презрително изражение. — Преди пет години може би. Но тъй като нещата стоят… — той се засмя; в смеха му нямаше топлина. — Е, брат ми не е добре. Нервите му…

Хвърли кратък поглед към Ли Юан, след това сякаш забрави за него, концентрирайки цялото си внимание върху Цу Ма.

— Оповестихте ли на останалите тангове предложението ми, Цу Ма?

Цу Ма се усмихна приятно, прикривайки мислите си — каквито и да бяха те.

— И?

Цу Ма меко се засмя.

— Е, трудно е, братовчеде. Ако ги беше предупредил по-отрано. Ако бяха имали просто малко повече време да обмислят всички възможни посоки на предложението ти…

Ван Со-леян го прекъсна грубо.

— Това, което искаш да кажеш, е: не, те няма да го обсъждат.

Цу Ма сви рамене едва-едва, но усмивката му остана на устните.

— Стори им се, че ще бъде… как да го кажа?… незряло нещата да се насилват без обмисляне. Но ако регентът на танга би желал, нека да подготви нещо за следващата среща.

Ван Со-леян гневно се наведе към Цу Ма и студено просъска думите:

— Чак след четири месеца! Това е твърде далече! Защо не днес? Защо толкова се страхуват да изслушат нови идеи?

Към тях се бяха извърнали глави, но Цу Ма оставаше напълно безстрастен. Усмихна се; цялото му поведение беше спокойно и учтиво.

— Разбирам нетърпението ти, Ван Со…

— Нетърпение? Обиждаш ме, Цу Ма! Три часа слушах търпеливо речите на останалите. Придържах се към схемите им. А сега, когато моля за своя ред да говоря, те ми отказват. Това ли е нетърпение?

Ли Юан видя движението на мускулите по бузите на Цу Ма. Ако не беше танг, Цу Ма би извел младия принц навън и би го извикал на дуел. Сега обаче контролът върху лицето му при такава провокация беше превъзходен.

Цу Ма се усмихна.

— Извинявай, Ван Со-леян. Думите ми не бяха уместно подбрани. Но дори и така, тук не става въпрос нито за валидността на възгледите ти, нито… новаторството на идеите ти. Просто такъв е нашият начин. Всичко, което казваме тук, всичко, което решаваме, има огромен ефект върху живота на онези, които управляваме. И не може да мине без най-сериозно обсъждане. Необмислените промени не са от полза за никого.

— Да не ми четеш лекция, Цу Ма?

— Съвсем не. Просто бих искал да обясня позицията на другарите ми тангове. Тези неща са въпрос на време. Така вършим работата си.

— Тогава това трябва да се промени.

Цу Ма се засмя.

— Може да е така. Може би принц-регентът ще изложи идеята си за обсъждане пред следващия Съвет.

Ван Со-леян леко повдигна брадичка.

— Може би… — За момент очите му се спряха върху Ли Юан, после отново погледна към Цу Ма и едва-едва наклони глава. — Благодаря ти за положените усилия, Цу Ма. Ако поведението ми е рязко, прости ми. Това е моят начин. Но не прави грешка по отношение на мене. И на мен са ми присърце най-добрите интереси на Чун Куо.

Ли Юан видя как Ван Со-леян пресича помещението, за да поздрави младия танг на Южна Африка, Ху Тун-по, после пак се обърна към Цу Ма.

— Е? Какво му беше предложението?

Цу Ма се усмихна.

— Не тук — каза тихо. После, като отново го прегърна през рамо, дръпна Ли Юан настрани; усмивката му стана по-широка, по-естествена.

— Така… кажи ми, братовчеде. Как е онази красива твоя невеста?

Хелмщатският арсенал беше масивна шестоъгълна сграда на триста нива, от всяка страна изолирана с широки петдесет чи заграждения. През дълбокия две ли ров на четири отделни нива бяха прехвърлени три широки, свързващи моста; всеки мост завършваше с огромна двойна врата, заключена срещу нашественици. От всяка страна цяла оръжейна батарея — изключително оборудване, контролирано от дежурната стая — покриваше тези входни точки към комплекса.

Хелмщат се приемаше от създателите си за неуязвим: втората по големина след Бремен крепост. Но след по-малко от трийсет секунди, ако всичко вървеше по плана, три от вратите щяха да бъдат отворени, а входовете — неохранявани.

Де Вор се движеше между хората си в един страничен коридор от страната на Града, като поглеждаше към комуникатора на ръката си и наблюдаваше как хората му напредват към вратата през охранителните камери на комплекса. Неговият човек беше лейтенант в резервните сили на арсенала, вдигнати по тревога, след като половината от редовния гарнизон на арсенала беше изпратен да помага за потушаването на бунтовете в Брауншвайг, на трийсет ли оттук.

Лейтенантът стигна до вратата, застана пред камерата и вдигна паспорта си за проверка. Две от оръдията над главата му се извъртяха и се насочиха към него, но после, след разпознавателния сигнал на компютъра, се върнаха обратно, отново фокусирани върху коридора отзад.