Счупеното колело полностью

Онова, което бе казала, беше вярно. Или почти вярно. Той я беше върнал от смъртта. От смъртта на всичките й надежди и мечти. Беше й върнал това, което винаги бе искала.

А в замяна?

Усмихна се и още повече пристегна халата около себе си. В замяна щеше да бъде негова жена. И това преди всичко. Помощничка и съветник. Негов първенец и главен адвокат. Негова любовница и когато той имаше нужда — майка.

Да, точно това беше ключът към Ли Юан. Беше го разбрала, когато той бе положил глава между гърдите й; тогава осъзна, че онова, което той иска, е майка. Или поне някой, който да бъде майката, която никога не беше имал. Е, щеше да му бъде майка — наред с всичко останало. А след време…

Тя потръпна и пъхна стихотворението обратно в джоба на халата.

След време щеше да има собствени синове. Седмина синове. И всеки от тях — танг. Засмя се и се изправи, оставяйки халатът да се свлече от нея, докато стоеше там гола, предизвикателно вдигнала ръце. Там! Това беше мечтата й. Мечта, която не бе споделяла с никого.

Изглеждаше невъзможно, но сега го виждаше ясно. Така щеше да стане. Да, но първо трябваше да бъде практична. Първо трябваше да стане всичко за него. Щеше да го помоли тази вечер, след като ще са правили любов. Щеше да го изкъпе и да измие косата му и после, когато е най-отпуснат, щеше да падне на колене пред него, молейки го да й позволи да му служи по този начин.

И той щеше да се съгласи. Естествено, че щеше. А след това тя щеше да го моли пак. „Прислужничките — щеше да каже, — трябва да ги отпратиш.“ И той щеше да го стори. И после щеше да бъде неин. Напълно, безпрекословно неин.

Нежна Върба и Сладък Дъжд разговаряха помежду си и се смееха, когато влязоха в стаята, но като видяха Малка Пчела, просната на леглото си по корем, замълчаха.

— Какво има? — попита Сладък Дъжд, докато се приближаваше. — Какво се е случило?

Ми Фен вдигна поглед — очите й бяха зачервени, страните — мокри от сълзи — и поклати глава.

— Какво направи той? — попита Нежна Върба, минавайки покрай сестра си.

Ми Фен преглътна, после главата й отново падна надолу, а тялото й се разтресе от мощно ридание.

Двете момичета седнаха на леглото, по едно от всяка страна, и я прегърнаха, за да я успокоят. Но когато Нежна Върба се отпусна назад и случайно докосна задните й части, Ми Фен трепна и издаде слаб стон.

Двете момичета се спогледаха, после кимнаха. Внимателно повдигнаха робата на Ми Фен, забелязвайки как тя се напрегна.

— Куан Ин… — меко произнесе Сладък Дъжд с болка в гласа. — С какво го направи?

— С пръчка — чу се шепот. — С бамбукова пръчка.

За момент Нежна Върба се взря в следите от ударите ужасена, след това потръпна.

— Как си позволява! — тя звучеше оскърбена. — Кой си мисли, че е той? Ти си прислужница на танга, не негова. Не бива да му позволяват да постъпва така.

Ми Фен поклати глава. От нея се изтръгна тежка мъчителна въздишка, след това тя заговори отново — по-спокойно, по-ясно отпреди:

— Грешиш, сестро. Той може да прави каквото си иска. Той е принц в края на краищата. А аз коя съм? Само прислужница. Вещ, която да се използва или изхвърли. Това го научих днес, Нежна Върба. Набиха ми го. А тангът… — тя се изсмя студено, после преглътна, през нея премина нова тръпка. — … Тангът няма да направи нищо.

Нежна Върба срещна погледа й за момент, после отвърна очи — почувства, че й се гади. Може би беше вярно. Тангът нямаше да направи нищо. Но това беше твърде много. Този път принцът бе стигнал твърде далеч. Прислужница или не, вещ или не, тя нямаше да позволи на сестра й да се случват подобни неща.

— Имам мазила — нежно произнесе тя, отново погледна към сестра си и протегна ръка да докосне и да погали челото й. — Мехлемите ще омекотят раните и ще им помогнат да оздравеят. Не мърдай, Малка Пчела, сега ще ги донеса. И не се безпокой. Всичко ще бъде наред.

Слугата се поклони ниско и се отдръпна, изпълнил задачата си. Цу Ма си позволи слаба усмивка, после се обърна с поздрав към новодошлия.

— Закъсняваш, Ли Юан! — той го каза строго и достатъчно високо, за да го чуят и останалите, след това твърдото изражение на лицето му се стопи в приветлива гримаса. Метна ръка около рамото на младежа. — Трудно ли ти беше да станеш тази сутрин?

— Не… — невинно започна Ли Юан, след което се изчерви силно, разбрал словесния капан и дочувайки силния взрив от смях от страната на останалите от мъжете на огромната, широка тераса. Огледа се и видя, че на всички лица, дори и това на баща му, се чете толерантен, добронамерен хумор. На всички с изключение на едно. Млад мъж с кръгло лице стоеше сам до орнаментирания парапет, извън двете малки групи мъже. Студено се взираше в Ли Юан, сякаш подразнен от пристигането му. Първоначално Ли Юан не го позна. После разбра кой е той и намръщено сведе поглед. Ван Со-леян…

Цу Ма стисна рамото му леко, след това понижи глас.

— Както и да е, Юан, ела. Второто заседание няма да започне по-рано от половин час. Има време да поговорим и да се освежим преди това.