Счупеното колело полностью

— Идвам от танга. Той е известен за ситуацията и нарежда през следващите дни да превърнем това дело в наша първостепенна задача. — Почука по китката си, за да включи малкия екран, имплантиран в плътта му. — Слушах какво се говори на съвещанието ви и съм доволен, че разбирате сериозността на ситуацията. Но ако искаме да се справим с това, трябва да действаме бързо. Ето защо реших да командвам аз вместо генерал Ноченци и да възложа на всеки от вас разследването на двама от убитите.

Хофман вдигна ръка.

— Защо тази промяна, сър?

— Защото ако зад нещата има някаква повторяемост, тя може да бъде разкрита, като се разследват фактите около две съвсем различни убийства. И след като вие тринайсетимата ще се занимавате със случая, би трябвало да стигнем до нещо твърде бързо, не мислите ли?

Хофман сведе глава.

— Добре. И, Ханс… благодаря ви за проницателността. Не съм и очаквал по-малко от вас. Но се страхувам, че по някакъв начин трябва да ви вържа ръцете. Не че, да кажем, няма да бъдете координатор, но искам в този случай да работите плътно с мене. Тангът иска отговори и му обещах, че ще ги има преди края на седмицата. Така че не ме подвеждайте.

Еберт срещна погледа на маршала и наведе глава, приел решението на стария човек, но дълбоко разочарован вътре в себе си. Значи отново щеше да бъде вързан с въжета за полите на стареца! Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, след това се усмихна, като изведнъж си спомни как Чуан Лян бе поела пениса му между малките си, деликатни ходила и го бе галила, сякаш го държеше в ръце. Толкова сладък малък номер. А после там беше и нейната муй цай… как й беше името?… Сладка Флейта. А, да, как би искал да си поиграе и с тази!

Вдигна очи и погледна към Толонен, когато генерал Ноченци започна да разпределя досиетата по случая. Добре, хубаво, може би формално щеше да „командва“ маршалът, но това не означаваше, че той ще ръководи нещата. Ръс, Скот, Фест, Одън — те бяха негови хора. Трябваше само да им каже…

Тази мисъл го накара да се усмихне. А Толонен, погледнал към него за момент, видя усмивката му и на свой ред му се усмихна широко.

Беше доста след десет, когато Чен се върна в апартамента. Уан Ти и децата бяха в леглото и спяха. Той ги погледа, широко усмихнат, когато видя как и четиримата са се свили в едно и също легло, двегодишният Чан Хсин — сгушен на гърдите на Уан Ти, косата й — покриваща малкото й лице с форма на слива, двете момчета — от дясната й страна, малкият Ву — плътно притиснат към гърба на по-големия си брат.

Постоя там за миг, разчувстван както винаги от гледката, която те представляваха, после се върна в кухнята и си приготви малка чун с ча.

Денят беше дълъг, но все още имаше много работа, преди да може да си почине. Занесе порцелановата чун в дневната и седна на масата, после приближи лампата, като насочи светлината й така, че да осветява само малък кръг около вдигащата пара чаша. Известно време се оглежда наоколо, намръщи се, след това отиде при полиците и затърси, докато намери старата лакирана кутия, където държеше четките си и блокче мастило.

Остави кутията до чун, после излезе в коридора и измъкна папките изпод туниката си от тясната масичка до вратата.

Спря, след това се върна да закачи туниката на закачалката и се усмихна, защото знаеше, че ако забрави, Уан Ти пак ще го гълчи сутринта.

Изключи главното осветление, върна се до масата и си придърпа стол. Остави папките от дясната си страна, за момент се отпусна назад, прозина се, протегна ръце настрани — чувстваше се уморен. Меко се засмя, после пак се наведе напред и взе чун. Махна капачето и отпи дълга глътка от горещия ча.

— Хммм… хубаво — произнесе тихо, кимайки на себе си. Беше от онези на Кар. Подарък, който той бе донесъл последния път, когато беше идвал на вечеря. „Е приятелю — помисли си Чен, — сега и аз имам подарък за тебе.“

Протегна се и придърпа кутията по-близо, разкопча двете малки закопчалки, след което бутна капака назад.

— По дяволите… — изруга той и тръгна да се изправя, разбрал, че е забравил водата, която да смеси с мастилото, но след това пак взе чун и намокри пръста си, използвайки горещия ча за заместител. Беше чувал да се говори, че великият поет Ли Бо е използвал вино за смесване с мастилото, така че защо той да не използва ча! Особено толкова хубав като този.

Усмихна се и след като изтри пръста си в ръкава, се протегна и придърпа по-близо първата от папките.

Днес се беше обадил на всеки, който му дължеше услуга; беше вадил душата и на приятели, и на познати, докато получи каквото иска. И ето ги тук. Лични досиета. Справки за доходи. Сведения за преминато обучение. Пълни досиета на всеки от петимата мъже, загинали в Хелмщат. Така наречените Пин Тяо, които трябваше да провери. Техните досиета плюс още две.