Счупеното колело полностью

— Чун цу, събрах ви тук набързо, защото тази вечер в или около шест часа известен брой от старшите глави на компании — всичко двайсет и шестима — са били убити без очевидни причини — или поне още не можем да си ги изясним.

Чу се тихо изненадано мърморене. Ноченци кимна мрачно, после продължи:

— Наложих строго ембарго на новините в медиите за четирийсет и осем часа, за да се опитам да ни спечеля малко време, но всички знаем колко невъзможно е да се спре разпространението на слухове, а пък насилствената смърт на толкова много видни и уважавани членове на търговската общност ще бъде забелязана. Още повече, че толкова скоро след атаката над Хелмщатския арсенал сме загрижени новините да не продължат да дестабилизират вече потенциално взривоопасната ситуация. Не е необходимо да ви казвам, следователно, колко е спешно да разкрием и причината за тези убийства, и самоличността на онези, които са ги извършили.

Един от мъжете, седнали в предната част на стаята, най-близо до Ноченци, вдигна ръка.

— Да, капитан Скот?

— Простете ми, сър, но откъде знаем, че тези убийства са свързани?

— Не знаем. Всъщност една от загадките е, че всички те са толкова различни — засега жертвите им не изглеждат свързани по никакъв начин. Но самият факт, че двайсет и шест отделни убийства са се извършили в рамките на десетина минути до около час, много ясно насочва към изключително точна оркестрация на събитията, не бихте ли казали така?

Вдигна се друга ръка. Ноченци се обърна с лице към задаващия въпроса.

— Да, майор Хофман?

— Може ли това да е операция на Триадата? От известно време се носеха слухове, че някои от големите босове искат да разширят операциите си на най-високите нива.

— Така е. Но не. Поне аз не мисля така. Веднага стана ясно, че големите гангстерски босове са също толкова изненадани от това, колкото сме и ние. В два от инцидентите са замесени дребни гангстери, като че ли принадлежащи към Триадата — отпаднали елементи, вероятно опитващи се да си създадат име — но още не сме разкрили дали са работили за себе си или са били платени от други.

Еберт вдигна ръка, заинтересуван въпреки желанието си от това ново развитие. С много по-голямо удоволствие все още би се намирал между краката на министершата, но ако службата го зовеше, какво по-добро от това?

— Да, майор Еберт?

— Има ли някакъв общ модел в тези убийства? Искам да кажа, всички ли са били хун мао, например, или пък убийствата може би са ограничени в определена част на Града?

Ноченци се усмихна едва-едва.

— Това е най-неясното в тази история. Вижте, жертвите са смесени. Хан и хун мао. Млади и стари. А местопрестъпленията, както виждате — той посочи картата, която се бе появила на екрана зад него, — са разпръснати почти случайно. Така човек трябва да си помисли, че изборът на жертвите може да е бил случаен. Може би това цели да създаде атмосфера на страх.

— Пин Тяо? — попита Еберт, изразявайки онова, което всички си мислеха. Преди атаката на Хелмщат това щеше да бъде немислимо — смехотворно заключение — но сега…

— Не.

Увереността на Ноченци изненада всички.

— Ако са Пин Тяо, тогава закъсняват с поемането на отговорност. А и при всички предишни атаки Пин Тяо винаги са оставяли визитната си картичка.

Беше вярно. Пин Тяо бяха изключително съвестни в оставянето на знака си — рисунка на риба — върху всичките си жертви.

— Тук има множество възможности — продължи Ноченци, — и искам да насоча всеки от вас към разследването на някой аспект от това дело. Е ли това инфилтрация на Триадата? Началото на някакъв вид убийствена търговска война? Продължение на дейността на дисперсионистите в кое да е отношение? Просто тероризъм? Или, колкото и да е необичайно, чисто съвпадение?

Капитан Ръс се засмя, но Ноченци поклати глава.

— Не, не е съвсем невъзможно. Необичайно — да, дори невероятно, но не невъзможно. Голям брой от убийствата имат възможни мотиви. Комарджийски дългове, кръвни вражди между компании, прелюбодеяния. Но колкото и необичайно да изглежда, трябва да разследваме и тази възможност.

Еберт пак вдигна ръка.

— Кой ще координира това, сър?

— Искате ли работата, Ханс?

Разнесе се тих добронамерен смях, включително и от страна на самия Еберт.

Ноченци се усмихна.

— Тогава е ваша.

Еберт склони глава, доволен, че му се дава шанс най-сетне да се заеме с нещо толкова голямо като това.

— Благодаря ви, сър.

Ноченци тъкмо смяташе пак да заговори, когато вратите в далечния край на стаята се разтвориха и вътре с широки крачки влезе маршал Толонен. Офицерите се изправиха като един и застанаха мирно с наведени глави.

— Чун цу! — каза Толонен, хвърли униформената си фуражка върху бюрото и се обърна с лице към тях, докато в същото време сваляше ръкавиците си. — Моля, седнете.

Ноченци се дръпна настрана, когато маршалът пристъпи напред.