Счупеното колело полностью

Те го погледнаха с радостни лица, после отново бързо извърнаха очи. Да, бяха се променили, той веднага успя да разбере. Какво им беше направил Великият майстор, за да станат такива? Жесток ли е бил? Или имаше и по-лоши неща от това? Е, той щеше да разбере. И ако старецът не се беше държал добре, щеше да си загуби главата заради това.

Сладка Роза вдигна поглед към него с надежда.

— Ли Юан е поискал да се върнем?

Усети сърцето му да се свива, защото трябваше да я разочарова.

— Не, малката ми — и погали ръката й. — Но иска да ви види. — „За последен път“ — довърши изречението в главата си. — И има подарък за вас двете. Специален подарък… — Той потръпна. — Ала това ще ви го каже той. Аз дойдох само като посланик, за да ви помогна да се приготвите.

Перлено Сърце отново гледаше надолу.

— Значи тя не ни иска — каза тихо.

Той я притисна към себе си.

— Няма да бъде правилно. Това го знаеш. Още откакто говорихме за последен път, когато заедно бяхме тук.

Спомняше си случая твърде добре. Как ги беше довел тук в тъмнината на нощта и как бяха плакали, когато им бе обяснил защо не трябва да виждат пак любимия си принц. Преглътна, мислейки за онова време. И за Ли Юан беше трудно. Но по странен начин и достойно за уважение. Спомни си как се караха с Ли Юан — как му противоречеше до момента, когато принцът му се беше ядосал. После бе свил рамене и излязъл, за да изпълни онова, за което го бяха помолили. Но това не беше нормално. Още го усещаше дълбоко в себе си. Един мъж — особено принц — имаше нужда от женска компания. Да се откаже за цяла година само заради предстояща сватба! Поклати глава. Е, беше като да се ожениш за съпругата на своя мъртъв брат: нечувано.

Но Ли Юан беше настоял. Искаше да бъде „чист“ за Фей Йен. Сякаш една година абстиненция можеше да направи човека „чист“! Не продължаваше ли още да тече кръвта, да нарастват жизнените сокове? Много обичаше господаря си, но не можеше да се лъже и да каже, че Ли Юан е прав.

Сведе поглед към лицата на момичетата и там прочете разочарованието им. Една година не ги беше излекувала от любовта им. Не, нито пък щеше да ги излекува целият им живот, доколкото добре ги познаваше. Само глупак би разсъждавал иначе. Обаче Ли Юан беше принц и думата му беше окончателна. И въпреки че в това отношение се оказа глупак, поне не беше жесток. Подаръкът, който планираше да им даде — подаръкът, за който Нан Хо бе казал, че не може да говори — щеше да е свободата им. Нещо повече, двете сестри щяха да получат зестра — хубава сума, достатъчна да им осигури добър брак, да им запази луксовете на Първото ниво.

Не, не беше жестоко. Но и не беше мило.

Нан Хо поклати глава и се усмихна.

— Все пак… дайте да продължим. Ще си вземем малко вино и ще се почувстваме по-добре — каза той, като за момент ги притисна още по-силно към себе си. — И после можете да ми разкажете всичко за лошия Велик майстор и какво се е опитвал да прави с вас.

Чуан Лян, съпруга на министър Чуан, лежеше сред копринените възглавници на леглото си, лениво си вееше с ветрило и наблюдаваше през полупритворените си очи как младият офицер влиза в стаята й, спира да вдигне и да разгледа малка статуйка или да хвърли поглед навън, към градината. Бледокремавата нощна роба, която носеше, се беше разтворила, разкривайки малките й гърди, но тя се държеше така, сякаш не знаеше, и се наслаждаваше на начина, по който очите му продължаваха да се връщат към нея.

Тя беше четирийсет и петгодишна — щеше да навърши четирийсет и шест след малко повече от месец — и се гордееше с гърдите си. Беше чувала как се отпускат гърдите на другите жени — или от небрежност, или заради омразното задължение да се кърмят бебета — но тя беше късметлийка. Съпругът й беше богат — и могъщ — и бе наел кърмачки да отгледат отрочето му. А тя беше запазила здравето и фигурата си. Всяка сутрин след упражненията се разглеждаше в огледалото и благодареше на Куан Ин, че я е благословил с единственото нещо, което в този свят на мъже даваше на жената власт над тях.

Навремето беше красива. В собствените си очи все още беше красива. Но сега съпругът й беше старец, а тя — все още жена с женски нужди. Кой тогава можеше да я обвини, че си има любовник, който да изпълни празните й дни с малко радост? Така че за жена в нейното положение, омъжена за човек с трийсет години по-възрастен от нея, все пак беше необходимо да е дискретна — да открие точния мъж за леглото си. Млад и потентен, определено, но и добре възпитан, от добро потекло. А какво по-добро от този млад офицер?

Той се обърна, погледна право в нея и се усмихна.

— Къде е министърът днес?