Счупеното колело полностью

— Какво свири? Спомняш ли си?

Майка й се усмихна и се загледа в далечината.

— Да. Соната във фа минор от Бетовен — „Апасионата“. Чак след като свърших, осъзнах, че току-що съм извършила углавно престъпление.

Мег зяпна.

— Богове! Естествено! Това произведение е забранено, нали? Както всички произведения на Бетовен! И какво направи тангът?

Бет погледна дъщеря си и я разроши.

— Ръкопляска ми. Стана на крака и ми ръкопляска. После се обърна към баща ти и каза: „Не знам какво беше това, Хал, и не искам и да знам, но ти си прав, че доведе тук момичето. Тя сама по себе си е класа.“

— И?

— И после една година — нищо. Мислех си, че баща ти ме е забравил, въпреки че често се сещах за него и за онова, което направи за мене онази вечер. Но след това съвсем изневиделица получих от него покана да посетя Имението.

Мег развълнувано се наведе напред.

— И тогава ли стана всичко?

Бег поклати глава.

— Не. Съвсем не. Бях поласкана, естествено, но беше невъзможно да приема такава молба. Бях само на деветнайсет. Щях да стана пълнолетна чак след шест години, а и баща ми и майка ми щяха да ми забранят да отида, дори и да ги бях попитала.

— И какво направи ти?

Бет се засмя.

— Единственото, което можех да направя. Изпратих му покана за следващия си концерт.

— И той дойде ли?

— Не. Но последва нещо много странно. Баща ми ми се обади. Не бях го виждала от шест месеца и тогава, точно на следващия ден, след като бях изпратила поканата на Хал, цъфва баща ми важен-важен и ми обяснява, че ми бил намерил съпруг!

Мег пак зяпна от изумление.

— Съпруг?!

— Да. Синът на някакъв негов по-възрастен приятел. Някакъв богат младок, неинтелигентен и лишен от таланти.

Мег се вкопчи в ръката на майка си.

— И ти си отказала. Казала си на баща ти, че си влюбена в Хал Шепърд и искаш да се ожениш за него. Така ли?

Бет се разсмя.

— О, богове, не. Аз изобщо нямах думата. Пък и освен това още не бях влюбена в баща ти. Само го харесвах. Беше хубав, интелигентен и чувствах… че някак ме привлича. Но само толкова. Поне тогава. Онова, което не бях разбрала обаче, беше, че баща ти се е влюбил в мене. Вероятно бе прекарал цялата тази година, като се е опитвал да ме забрави, но после чул за годежа ми, направо полудял и извикал моя кандидат на дуел.

Мег примигна.

— Той… какво?!

— Да — засмя се радостно Бет. — На старомоден дуел с мечове.

— И? — очите на Мег бяха станали големи и кръгли.

— Ами… Естествено, баща ми изпаднал в ужас. Годеникът ми искал да се бие, но пък на Хал му се носела славата на добър фехтовач и баща ми бил сигурен, че той ще убие бъдещия ми съпруг. И помолил Хал да му се обади, за да се помъчат да се разберат.

— И се разбрали?

Бет се наведе.

— Не веднага. Макар че баща ми не го разказва така. Разбираш ли… аз подслушвах тайно от съседната стая. Отначало баща ми беше много ядосан. „Тя не може да бъде твоя! — каза му той. — Ако убиеш този младеж, ще уредя брак с друг!“ „Тогава ще убия и него!“ — закани се Хал. Баща ми се слиса. „Аз пък ще й намеря друг кандидат. Не можеш да ги избиеш всичките!“ Но Хал беше твърдо решен. Гласът му прокънтя дръзко: „Ако се наложи, ще избия до крак всички мъже в Чун Куо! Не разбирате ли? Искам дъщеря ви!“

Бет се разсмя, след това се отпусна назад, лицето й изведнъж беше станало по-замислено, очите се взираха назад във времето. После продължи по-тихо:

— Богове, Мег. Не знаеш каква тръпка е да те искат толкова.

Мег се вгледа в майка си по-продължително, след което сведе поглед и слабо потръпна.

— Да… И баща ти се предаде пред Хал?

— Богове, не. Той беше упорит човек. А и користолюбив. Виждаш ли, разбрал беше какво е състоянието на Хал по онова време. Всичко това беше нещо като игра, разбираш ли, за да се вдигне цената.

Мег се намръщи — не разбираше.

— Той искаше откуп. Искаше да ме платят.

Мег издаде слаб удивен звук.

— Да. И го получи. Заплашваше да попречи на Хал да се ожени за мене, преди да навърша двайсет и пет, ако не му плати каквото иска.

— И той го направи?

— Да. Всъщност плати двойно повече, отколкото искаше баща ми.

— Защо?

Усмивката на Бет се разшири.

— Защото, каза Хал, баща ми не знаел цената и на половината от онова, на което е дал живот.

За момент Мег остана мълчалива, обмисляше. После отново вдигна поглед към майка си.

— Мразеше ли баща си?

Бет се поколеба, на лицето й се изписа тъга.

— Не го познавах достатъчно добре, за да го мразя, Мег. Но каквото знаех за него, не ми харесваше. При целия си талант беше малък човек. Не като Хал. — Тя леко поклати глава, слаба усмивка се върна в ъгълчетата на устата й. — Не, изобщо не е като баща ти.

— Къде е Бен? — попита Мег, прекъсвайки мечтите й.

— Долу. Часове наред беше на горния етаж, работеше. Изнесе много оборудване от мазето и го подреди в дневната.

Мег се намръщи.

— С какво се занимава?

Бет поклати глава.

— Не знам. Изпълнявал обещание, така каза. Каза, че би го разбрала.

— А… — „Черупки — помисли си тя. — Трябва да има нещо общо с раковините.“

И с паметта.