— Ето го — каза Доло и посочи един камион, който идваше срещу тях. Джин включи оптическите си усилватели да огледа тримата души в кабината. Всичките изглеждаха странно напрегнати, но никой нямаше вид на особено подозрителен към приближаващата ги кола. Минута по-късно двата автомобила се разминаха и Доло и Джин се спогледаха.
От каросерията на камиона наистина стърчеше нещо неприятно цилиндрично. И наистина беше завито с някакъв бял плат.
— Обърни и го последвай — заповяда Доло на Уейлър. — Е, Джасмин Алвентин?
Джин стисна устни, опитвайки се да оцени дължината и диаметъра на предмета.
— Много е голямо, ако е онова, което мислим, че е — каза тя. — При това го превозват много открито.
— Точно така — съгласи се Доло. — Да не говорим, че след като редовно извозват трупи, биха могли да докарат такова нещо, без изобщо да се вижда. Смяташ, че е дърво ли?
Джин прехапа устна. Може би беше възможно дори през плата да открие нещо.
— Нека да опитам нещо — каза тя, подаде глава от прозореца и включи оптическия усилвател за инфрачервена светлина.
Отражателно-радиационният профил на предмета беше ясен и категоричен — въпреки фоновия шум от камиона и паважа нямаше място за две мнения.
— Метал — каза тя.
Доло кимна и се навъси.
— Сигурен съм че разбираш какво означава това. Семейство Ийтра е сключило сделка с Мангъс.
— Или я е откраднало. Което може да създаде неприятности на цялото село.
— Неприятности от агенти, които я търсят да си я върнат! — изсъска Доло.
„Или просто да отмъстят“ — помисли си Джин. Но нямаше смисъл да тревожи Доло и с това.
— Главно — отговори тя. — От друга страна, сега имаме възможност да съберем малко информация, без да се налага да ходим чак в Мангъс.
Той я погледна.
— Сериозно ли говориш? Не можем да влезем в къщата на Ийтра.
— Не съм си й помисляла — отвърна категорично тя. — Затова трябва да действам тук, и то сега.
Той възрази нещо, но Джин беше прекалено заета, за да му обърне внимание. Имаше поне дузина начини да унищожи един камион, но всички те моментално щяха да я разкрият като демон-боец. Отдясно покрай улицата се простираше друг пазар на Милика, препълнен с потенциални свидетели на всичко, което би се опитала да направи.
Потенциални свидетели… но също и потенциална възможност за отвличане на вниманието.
— По-бързо — заповяда тя на шофьора. — След минута искам да го задминем.
— Господарю Доло? — попита той.
— Изпълнявай — отвърна Доло. — Какво си намислила, Джин?
— Когато минем покрай камиона, ще скоча в него — отвърна тя, свали стъклото и загледа пазарните павилиони напред. Там някъде трябваше да намери онова, което търсеше…
Да… вдясно до улицата на петдесет метра напред шестима купувачи оживено разговаряха с продавач на храна и напитки… четирима бяха с мохи на раменете.
— По-бързо! — заповяда тя на Уейлър. — Доло Самън, ще те срещна при къщата. — Вече доближаваха камиона. Джин активира системата за търсене и захващане и се прицели в три от мохите. Знаеше, че даже и на дневна светлина е рисковано да стреля дори с маломощните лазери на кутретата си. Но не можеше да направи нищо освен да кръстоса мислено пръсти и да се моли никой да не я забележи. Сега бяха точно зад камиона и Уейлър вече беше започнал да го изпреварва… и когато минаха покрай павилиона за храна, Джин стреля три пъти.
Стана точно както беше предполагала. Крясъците на птиците разцепиха въздуха като три сирени, следвани непосредствено от рева на трима души. Опърлените мохи яростно връхлитаха от въздуха и всички побягнаха да търсят убежище от неочаквано освирепелите птици. И когато цялата тази суматоха остана зад нея, Джин отвори вратата. За миг се задържа на стъпалото, за да запази равновесие, после затвори вратата и се хвърли напред. Координацията й беше идеална: Уейлър тъкмо изпреварваше и нейната страна на колата беше в мъртвия ъгъл на огледалото за обратно виждане на камиона. Тя скочи, хвана се за една от отворените задни врати, издърпа се нагоре и се настани на сянка в каросерията.
Пое дълбоко дъх. Нямаше никакво време. След пет минути или дори по-малко камионът щеше да стигне до къщата на Ийтра и ако дотогава не слезеше, вероятно щеше да трябва да си пробива път със стрелба. Тя коленичи до цилиндъра, разкъса белия плат… и замръзна.
Платът не беше обикновено платно. Беше лек и плътен, завързан за цилиндъра с въжета.
Парашут.
Цилиндърът под него беше гладък и бял, с черни следи от обгаряне по повърхността. Следи, които не можеха да скрият надписа върху свободно закрепения панел за достъп:
„Божичко! — помисли си тя и изтръпна. — Семейство Ийтра нито са купили, нито са откраднали ракета. Те са намерили нещо много по-лошо: прощален подарък от «Южен кръст».“ Подарък за нея!
Цяла секунда умът й сякаш беше в лед. Съществуването на капсулата беше достатъчно лошо, но попадането й в ръцете на квазаманците бе още по-лошо. В мига, в който Ийтра разберяха какво са намерили и съобщяха на властите…
