Джин неволно изви ръце в положение за стрелба. Кутрето насочено право напред, палецът върху нокътя на средния пръст.
— Не, разбира се — снизходително се засмя Оболо. — С това само ще докараме други шахни да разследват защо за такова дребно провинение е бил ликвидиран техен агент. Не, синко, докарай ги тук живи и без драскотина дори.
— Но накрая ще ги убием, нали? — почти умолително попита Радиг. — Един опитен шахни агент няма да позволи…
— Разбира се, че няма ги убием — каза спокойно Оболо. — Нищо няма да направим. Чуждоземната шпионка ще свърши тази работа вместо нас.
Вратата на монтажната страда беше заключена, но Аким извади от комплекта си някакъв странен на вид инструмент и бързо се справи с ключалката.
— Сега къде? — прошепна Доло, когато влязоха вътре.
— Онази врата, която видяхме, когато ми призля… — Аким стисна устни. — В дъното на коридора, когато майсторът се опита да ни попречим да излезем.
— Ясно — кимна Доло и погледна през прозореца до вратата. По настояване на Аким бяха дошли по обиколен път от жилищния комплекс дотук; сумракът вече беше преминал в непрогледна тъмнина. — Какво да правя?
Аким заключи вратата и каза:
— Ще стоиш тук. Ако някой тръгне да влиза, ми свирни.
— Да свирна? — Доло се намръщи.
— Подсвирването се чува толкова добре в една сграда, колкото и викането, но опасността да се чуе отвън е по-малка — обясни Аким. — И си отваряй очите.
Стъпките на Аким заглъхнаха в коридора. Доло се замисли. Значи все пак Джин грешеше. Не бяха ракети… а може и да бяха? Оставаше обаче оградената със стена част от Мангъс.
И каква беше цялата тази работа с телефоните?
Почукването на прозореца само на сантиметри от лицето му го накара да подскочи. Той сви треперещите си устни да свирне…
— Доло! — Шепотът едва се чуваше през стъклото.
Беше Джин.
Разтреперан, той си пое дъх, отиде до прозореца и го отвори.
— Джин… Божичко, как ме стресна…
— Млъкни и слушай — изръмжа тя и се вмъкна през прозореца. — Оболо Нардин знае за теб и приятелят ти шахни. Радиг Нардин ще дойде тук с група от охраната да ви арестува.
— Ще дойдат тук? Но откъде знаят, че сме тук?
— Оболо се е сетил. Той, изглежда, се намира под влияние на онези стимулатори, които така много обичате вие, квазаманците. — Джин погледна през прозореца. — Още не се виждат… Радиг може би си мисли, че няма нужда да бърза. Къде е приятелят ти шахни?
— Мирон Аким влезе там. — Той посочи вратата в дъното на коридора. — И не ми е приятел.
— Иди го доведи… Хване ли го Радиг тук, мъртъв е. Ако можем да ви скрием някъде, докато излезете от Мангъс…
— Един момент, първо трябва да поговорим. Мисля, че грешиш за ракетите. По-скоро играят някаква игра с телефоните.
— Не е игра, Доло — изсъска Джин. — Предполагам, че инсталират телефони с подслушвателни устройства из цяла Квазама.
— Подслушвателни устройства? — намръщи се Доло.
— Комплектувани с микрофони.
— Боже Господи! — ахна Доло. Аким беше казал, че произведените в Мангъс телефони са много популярни сред високопоставените градски власти. И сред шахни също. — Но дори с микрофони в телефоните… Божичко! Далекосъобщителната телефонна система.
Джин се усмихна мрачно и кимна.
— Това е положението. Вашият чудесен подземен защитен от подслушване вълновод се обърна срещу вас. Той е изграден специално за такова нещо.
Доло стисна зъби толкова силно, че го заболяха. Беше права. При свързаните през естествения вълновод под повърхността на планетата телефони на практика беше детински просто всеки телефонен разговор да бъде записан и копието да бъде изпратено по същия вълновод в Мангъс.
Само селата западно от Азрас бяха защитени от такова подслушване. Значи това беше една от причините, поради която толкова упорито отказваха да го допуснат в Мангъс!
— Милика е в опасност — каза той.
— Цяла Квазама е в опасност — отвърна Джин. — Нима не разбираш, Доло? След като тази система бъде завършена — ако вече не е, — на практика Мангъс ще има достъп до цялата комуникация и предаването на данни на планетата. А този вид информация директно се превръща във власт.
Доло поклати глава.
— Само ако могат да пресеят необходимата им информация. И колкото повече микрофони монтират, толкова повече информация ще трябва да прегледат.
Видя как нещо трепна на лицето й.
— Знам как могат да решат този проблем — каза тя. Гласът й бе натежал от възмущение. — За момента обаче за нас има много по-непосредствена заплаха: мисля, че те се опитват да създадат армия от временните работници. Имал ли е Мирон Аким някаква реакция тази сутрин? Оболо Нардин спомена нещо такова.
— Да. Каза, че бил почувствал предателство в монтажната зала. Излязохме за няколко минути и след това се оправи.
— Вероятно защото са изключили системата. Чувал ли си за подсъзнателни възприятия?
Доло стисна зъби. Предателство…
— Да — каза той. — Ако се смеси един не много силен хипнотичен газ със съобщение, излъчено с инфразвук, може да се промени поведението на даден човек.
— На Авентини не използваме такова нещо, но теорията ни е достатъчно добре позната — каза Джин. — Тук това обичайно ли е?
