Sedmiyat pechat полностью

Томаш посегна към храната, раздвоен между недоверието и любопитството. Нищо не знаеше за

руската кухня и всичко това беше ново за него. Първите хапки не му се сториха никак зле, но не знаеше

дали да го отдаде на качеството на ястията или на глада, който се изостряше при всяко негово пътуване

в чужбина.

- Надежда - каза той, докато се бореше с парче кулебяка. - Обясни ми, моля те...

- Надя - прекъсна го рускинята.

Томаш я погледна объркан.

- Не се ли казваш Надежда?

- Разбира се, но е много дълго и прекалено официално, не м ислиш ли? В руския всич ки Надежди са

Нади.

- Така ли? А Томаш?

- Томаш ли? Може да стане Том ик.

- Хм... харесва ми.

- Надя и Том ик.

Двамата се разсмяха едновременно. На Томаш това му проз вуча като Бони и Клайд, но нищо не каза.

Вгледа се в Надя и почти се разтопи пред нейната хубост на дива котка. Притежаваше онази типична

славянска смесица на топло и студено, едновременно близка и далечна. Не знаеше нищо за нея, освен

факта, че е танцьорка в най-големия нощен клуб на Москва. И беше единствената му връзка с Филипе.

- Надя - подхвана от ново Томаш, - обясни м и, моля те, как да намеря моя приятел Филипе. Той е

говорил с теб, нали?

- Да, Филка ме предупреди, че ще се свържат с мен в Night Flight.

- И сега? Как да стигна до него?

Надежда дръпна чантичката си и извади плика, който малко преди това беше прибрала.

- Чрез това - каза тя, размахвайки пощенския плик. - Изпрат их пиколото на покупки, докато спеше.

- Какво е това?

Рускинята поклати глава.

- Извинявай, Том ик, но не мога да ти кажа сега. Нареждане на Филка.

Томаш се загледа заинтригуван в плика.

- Какво му е специалното?

- Това тук може да ти разкрие настоящето местопреб ивава не на Филка. Когато му дойде времето, ще

го научиш.

- И за какво е цялата тази тайнственост?

- Защото адресът на Филка е тайна.

- Но защо? - продължи да настоява той.

- Е, това самият т ой ще трябва да т и обясни. - Прибра от ново плика в чант ичката и ким на с глава към

куфара на Томаш, отворен на пода. - И си приготви куфара, след като се нахра ниш.

- Къде ще ходим?

- Ще се махнем от хотела.

УТРОТ О ВЕЧЕ ПРЕВАЛЯШЕ, КОГАТ О ПРИКЛЮЧИХА СЪС СМЕТ КАТ А И на пус наха хотела. Надежда му обяс ни, че

разполагат с цял следобед и могат да се поразходят. Куфарът на Томаш беше на колелца, поради което

той изобщо не се колеба.

- Мога ли да видя Кремъл?

Придвижиха се до най-близката метростанция, Белоруская, и Томаш ахна, докато слизаха по стълбите.

В никое метро досега не беше виждал такъв лукс, приличаше на подземен дворец c богато декорираните

си стени и атриума, покрит с мозайка, пресъздаваща пасторални сце ни. Взеха си билети от автомата и

поеха по просторния коридор, елегантен и с широко отворени сводове, осветени от зеленикавото сияние

на полилеите.

- Значи т ова е вашето метро?

- Да. Хубаво е, нали?

Томаш се разсмя.

- Прилича на петзвезден хотел.

- Люб имата ми станция е Парк Култури - каза тя. - Има мраморни медальони с фигури на хора, които

карат кънки, четат или танцуват. Фантастично е. - Посочи пода, по който кра чеха. - Виждаш ли това?

Португалецът разгледа настилката.

- Да-

- Пресъздава типичен килим от Беларус. Затова и станция та се казва Белоруская.

След десетина минути стигнаха до станция Боровицкая, излязоха на улицата и се озоваха в центъра на

града.

Минаха покрай висока тухлена стена и стигнаха до открито пространство - огромен площад, който

Томаш разпозна тутакси от снимките.

- Това е Красная площадь - оповести Надежда.

- О! - възкликна той изненадан. - Пом ислих, че е Червеният площад.

Рускинята го изгледа насмешливо.

- Ами да - възкликна тя. - Красная площадь е Червеният площад.

- Така си и пом ислих. Но защо го наричате Червения площад? След като комунизмът си от иде,

логично би било да му смените името, нали?

- Името му няма нищо об що с комунизма.

- Как така? Това е Червеният площад , а доколкото знам , червеният цвят е символ на комуниз ма.

- Просто съвпадение, Том ик - поясни тя. - Красная площадь носи името си още от царско време.

Красная идва от думата красний, която първоначално означавала хубав, а впоследствие придобила и

допълнителното значение – червен.

Очите на Томаш не можеха да се откъснат от величествения паметник в отсрещния край на площада,

точно какъвто го познаваше от безбройните картички. Беше внушителна сграда, над която се издигаха

прекрасни кули, завършващи с куполи във формата на луковици, боядисани в различни цветове . Прили-

чаше на палат от хиляда и една нощ, играчка с огромни размери. Нямаше никакво съмнение: това беше

символът на Москва.

- По дяволите - възкликна, пленен от великолепиет о на приказната архитектура. — Кремъл.

Надежда се засмя.

- Не, Том ик. Това не е Кремъл.

- Моля?

- Това е катедралата „Свет и Василий―.

- Но... винаги са м и казвали, че това е Кремъл...