Sedmiyat pechat полностью

оказа в бар в златисти тонове, с една огледална стена, пред която от край до край има ше дивани с черна

дамаска, и друга, скрита зад дълъг бар. Звучеше приятна приглушена музика. Мястото изглеждаше изис-

кано като клуб за господа от висшето общество. Но посетителите на нощния клуб, сформирали неголеми

компании, изобщо не се вписваха в изисканата обстановка - мъжете имаха вид на новобогаташи,

парадиращи с рубли, власт и тестостерон; жените, много по-млади от тях, ги глезеха с внимание, до една

красиви, блестящи и най-вече на разположение.

Новодошлият се отправи към бара и вдигна ръка, за да прив лече вниманието на човека в смокинг,

който приготвяше питиетата.

- Здравствуйте - позд рави мъжът и го попита какво ще желае за пиене: - Чего желаете?

- Hello - поздрави Томаш. Провери за името, което беше записал на листче. - Мога ли да говоря с

Надежда?

- Надежда?

-Да.

Мъжът леко се усмихна, сякаш името имаше скрито значение, което принадлежащите към едно и

също братство веднага разбираха, и махна към едно балконче над тях.

- Ето я там.

Томаш вдигна глава и видя червенокоса полугола жена, която танцуваше с щръкнали, твърди гърди,

източено и мамещо тяло, с тясно яркочервено парче плат вместо бикини. Светлина от прожектор падаше

върху прелъстителната танцьорка, осветявайки сладострастните извивки на младата плът.

Новодошлият сведе очи и попита бармана:

- Това ли е Надежда?

- Да - потвърди човекът на бара. Изви вежд и, сяка ш се дис танцираше от скрит ия см исъл на дум ите си:

- Искате ли да дойде при вас?

- Ами... да - каза Томаш, изчервявайки се от намека. - Тряб ва да говоря с нея.

- Надежда е към края на номера си. - Нам игна м у заговор- нически. - Щом свърши, ще и кажа, че я

чакате. - Махна към наредените на бара бутилки. Ще пийнете ли нещо, докато чакате?

- Какво предлагате?

 Нощен полет (англ.). - Б. р.

- Уиски, коняк, водка...

Томаш се загледа в бутилките.

- Мисля, че водката е подходящ изб ор.

- Чиста или с аромат?

- Хм... - поколеба се той. - Не знам, какво ще ми препоръ чате?

Барманът взе бутилка с цвят на кехлибар и наля в чаша.

- Тази водка е с аромат. Казва се Охотничья*, в нея има джинджифил и карамфил. - Подаде му

чашата. - Изпийте всичко наведнъж. Както правим ние.

Клиентът се вгледа в поклащащата се течност в чашата с недоверчиво изражение. Седна на свободно

място на дивана покрай стената, под огледалото, и реши да последва съвета. „В Рим като римлянин―,

каза си той. Затвори очи и преди да се е разколебал, гаврътна водката на екс.

Като че вулкан избухна в утробата му.

- ЖЕЛАЕТ Е ЛИ КОМПАНИЯ?

Женски глас, омекотяващ английския с екзотичен славянски акцент, накара Томаш да вдигне очи.

Пред него, от другата страна на масичката, стоеше червенокосата хубавица, загърна та в наметка от

пурпурна коприна. Очите и бяха прозрачно сини, големи и изразителни, а устните, сочни и

съблазнителни като резенчета тропически плод, бяха като на актрисата Настася Кински.

Отърсвайки се от изненадата, португалецът стана и недодя лано подаде ръка с такъв замах, че събори

чашата с водка.

- Здравейте - каза той, сконфузен заради неволно бут натата чаша. — О, извинете.

Танцьорката сподави смеха си.

- Мога ли да седна?

-Да, да, разбира се.

Томаш се отдръпна, за да и направи място и без да иска, катурна масичката на една страна.

Разговорите в нощния клуб внезапно секнаха и всички погледи се насочиха към тях.

- Ох, по дяволите! - възкликна паникьосан ист орикът. - Наист ина съм много непохватен, не знам какво

става. Извинете.

Надежда се разсмя.

- Винаги ли сте такъв?

- А, не, съвсем не - увери я Томаш. - Сигурно е зарад и присъствието ви. Когато дойдох тук, изобщо не

очаквах да срещна такава... ммм.. такава красавица.

Момичето отметна коси назад, развеселено.

- А на мен м и се падна Дон Жуан!

Португалецът се притесни, че може да е прекалил с волнос- тите.

- Извинете - смънка той. - Навярно ви е омръзнало да слушате едни и същи комплимент и.

Сервитьорите от нощния клуб за секунди оправиха всичко - масичката се върна на мястото си, подът с

разлятата водка беше почистен, клиентите се върнаха към предишните си раз говори. Донесоха нова

водка на Томаш и чаша шампанско за Надежда. Когато сервитьорът си отиде, танцьорката смъкна коп-

ринената наметка, откривайки раменете и бялата като слонова кост плът на деколтето със

съблазнителната гънка между стегнатите гърди.

- Виждам, че сте чужденец - установи Надежда. - По раб ота ли сте в Москва?

- Ами... в известен смисъл, да.

Рускинята го измери с поглед.

- Знач и сте бизнесмен. - Вд игна деликатно изтънените си вежди и реши да се опита да отгатне. -

Петрол? Банка? Внос-износ?

Томаш се засмя от удоволствие.

- Не, нищо подобно. Историк съм.

Надежда отвори очи от изненада.

- Историк ли? Какъв б изнес би могъл да доведе един исто рик в Мос ква?

- Дойдох да се срещна с един човек.