Sedmiyat pechat полностью

Сложиха храната на масата и вечеряха като да си бяха вкъ щи - купето, с целия си хотелски лукс, се

беше превърнало в техен дом. Когато приключиха с вечерята, Надежда остана да подрежда, а Томаш

отиде до самовара за гореща вода за чай. Двамата бяха намерили странен начин за семейно съжител ство.

Тази нощ, сгушени под чаршафите на едно от леглата, те се любиха, сякаш сетивата им се бяха

събудили за нов живот. Вла кът се поклащаше в свой собствен ритъм - трака-трак-трака-трак!, - звукът от

металните колела, които преминаваха съединенията на релсите, следваше един постоянен регистър - и

това стоманено полюшване се сливаше със синхронните движе ния на зажаднялата плът, двете тела

танцуваха като едно-единствено цяло, обладани вече не от сладострастието на откритието, а от

комфорта на близостта. Докосваха се, без да усещат другия като чужд, чувстваха се така, сякаш се

познаваха отдавна, сякаш тялото на единия винаги бе принадлежало на другия. Надежда, лека жена в

Москва, в този момент беше жена само на Томаш, тази нощ тя се отдаваше единствено на него.

КОЙКАТ А НЕ ПРЕСТ АВАШЕ ДА СЕ ПОЛЮШВА ПОД монотонния ритъм на Транссибирския експрес в нощното

препускане през степите. Двамата любовници си почиваха отпуснати с ленива нас лада в прегръдките си,

с наситени тела, полуотворени очи и приглушено осезание. Надежда обгърна с ръка главата на Томаш,

прокара тънките си пръсти през тъмнокестенявата му коса и придърпвайки го нежно, залепи устни на

ухото му.

- За какво мислиш, Том ик? - измърка като котка.

- За нищо.

- Лъжец. Казвай.

- Нищо специално.

- Кажи.

Томаш въздъхна и се усмихна.

- Мислех си за нашия разговор на обед, когато м и каза как си се запознала с Филипе.

- А, това било знач и.

Португалецът се надигна от койката и се облегна на лакът.

- Още не си м и казала какъв е този проект, койт о е накарал Филипе да дойде тук, в Русия.

- Може би е по-добре той сам ият да ти каже.

- Извинявай, Надя, но т рябва да ми кажеш. Съб уд и любо питството м и и не м ожеш да ме оставиш в

неведение, нали? - Погледна през прозореца и се взря в тъмнината. - Освен това разполагаме с толкова

време, ще трябва да го запълним с не що. - Махна припряно с ръка. - По-добре давай. Изплюй камъчето.

- Какво искаш да знаеш?

- Всичко.

Надежда се разсмя.

- Но аз не знам всич ко.

- Тогава м и кажи каквото знаеш.

- Знам това, че един от моите преподаватели, Олег Каратаев, ме извика един ден в кабинета си и ме

представи на свой приятел от Португалия. Беше Филка.

- Който пожела да те наеме на работа, така ли?

- Да. Филка ми каза, че участвал в межд ународен екип, който т рябвало да проведе някакво проучване

в Сибир. Групата, която той представлявал, възнамерявала да наеме студент, който да направи тези

изследвания. Обърнал се към професор Каратаев, който има слабост към мен, и той лансирал моята

кандидатура. Филка ме попита дали проявявам интерес към предложението му.

- И ти?

- Отговорих с да, разбира се. Стори м и се добър нач ин да навляза в професията. Освен това имах

нужда от пари.

- Тогава още не си била в Night Flight, нали?

Рускинята отвърна поглед с досада при споменаването на тази част от живота и.

- По онова време работех в д руг нощен клуб, „Цунам и―, на улица „Петровка―. Участвах в един номер

със сирени в басейн, това възбужда мъжете. - Обърна очи. - Там се запознах с Игор Безхлебов, мафиота,

който ти показах в Night Flight.

- Онзи с трите мацки?

- Да , онзи куч и син. Когато започ нах да работя за него, той ме отведе в „Распут ин―, друг нощен клуб.

И за да се отърва от него, отидох в Night Flight.

- Разбирам - каза Томаш, койт о всъщност нищо не разбираше. Освен т ова разговорът поемаше в друга

посока и въпреки че му се щеше да знае повече за живота на рускинята, усети, че трябва да смени

темата. - И Филипе те нае за проучването в Сибир, така ли?

- Да, от идох в тундрата през лят ото. Оттам прист игаха сму щаващи новини и Филка имаше нужда от

мен, за да направя редица измервания.

- Смущаващи новини? Какво означава това?

Надежда явно се двоумеше.

- Не знам дали трябва да т и казвам това, Том ик. Може би е по-добре да поговориш най-напред с

Филка.

- Не говори глупост и, Филка го няма тук.

- Точ но затова. По-доб ре той да ти разкаже.

- Виж, Надя. Така или иначе ще се срещнем с Филка след някое време. Защо са всички тези

колебания? Ако ти не ми го кажеш, ще ми го каже той по-късно. Струва ми се, че ще е някакво

преимущество, ако се появя при него с написано домашно, нали? Ще спестим време - и аз, и той. Освен

това разговорът ще ни поразсее.

- Хм.

- Хайде, казвай - настоя Томаш. - Какви са б или онези смущаващи новини?

Рускинята въздъхна.

- Добре, ще ти разкажа - предаде се Надежда. - Стана така, че по онова време тръг наха слухове, че

земята под тундрата се е оголила.

- Земя? Каква земя?

- Земята.