- Показала се е почвата под тунд рата? И после?
Надежда го изгледа въпросително.
- Знаеш ли какво представлява тундрата?
- Ами... не.
- Лич и си - възкликна тя саркастич но. - Тундрата е най-суровот о място в Сибир. Покрива целия
Арктически полярен кръг и е замръзнала. На някои места дебелината на леда достига повече от хиляда
метра, а на върха, по повърхността, се стеле фин килим от трева и само тук-там се среща по някое дърво.
Това са километри и километри еднообразна ледена земя.
- Та казваш, земята се е показала изпод тунд рата?
- Да. През лятото.
Томаш изгледа Надежда с празен поглед, без да разбира какво иска да каже.
- Ледът в тундрата се размразил през лятото и се показала земята. - Обърна устни. - Е, и? Какво от
това?
Девойката наклони глава.
- Том ик, това е тундрата. - Наведе се към него, за да под чертае онова, което казваше. - Тундрата.
- Да, но какво от това?
- Земята в тундрата е постоянно замръзнала, затова се нарича
Англичаните я наричат
- От колко време?
- От хилядолет ия.
Томаш прокара ръка по брадичката си.
- Доста време, наистина - съгласи се той. - И какво се е случ ило, за да се появи сега тази земя?
Вулканична дейност ли има в района?
- Не, Том ик. Земята не се е надигнала, а ледът по нея се е разтопил,разбираш ли?
- Ледът се е размразил? Защо?
- Защото температурите са се покачили - почти извика тя, като че ставаше дума за нещо очевидно. - От
седемдесетте години насам средните температури в Сибир са се покачили с цели пет градуса.
- Е, и?
- Тундрата започва да се размразява. Ледът в Аркт ика се е отдръпнал с т ри процента, отваряйки цял
воден канал по северния бряг на Сибир, който преди е бил скован във вечен лед. Тундрата е изчезнала и
на нейно място се е появила почва. - Сниши глас мрачно. - Проблемът е, че тази почва е тъмна.
- Какво особено има в това?
- Томик, пом исли малко. Пред и, когато идвало лятот о, сне гът отразявал слънчевите лъч и и топлината
се разсейвала в пространството. Но сега лъчите вече не огряват снежното огледало, което отразява
топлината, а тъмната земя, която ги поглъща.
- Разбирам.
- Получава се така нареченият ефект на снежната топка. Задържаната в тъмните земни недра на Сибир
топлина води до покачване на температурата, което ускорява размразяването на останалата част от
тундрата, водещо до появата на още тъмна земя, която причинява допълнително разм разяване, и т.н. Си-
бир е навлязъл в затворен цикъл на затопляне, което ще уни щожи леда от Арктическия полярен кръг.
- Е, сигурно ще остане ледът на Северния полюс.
- Според нашите изчисления, Том ик, няма да има вечен лед на Северния полюс към 2030 година , а
може би и преди това. Според някои прогнози, направени през 2008-а, още през 2015 година ще има
тотално размразяване.
Томаш се намръщи недоверчиво.
- Не вярвам. Целият този лед не може току-така да се стопи.
- Не може ли? Тогава чуй една ист ория. През Студената война се е смятало, че Аркт ика може да се
превърне в полесражение, ако конфликтът се разрасне, поради което водите под леда били осеяни с
ядрени подводници - наши и американски. Идеята била в случай на война подводниците да излязат на
повърхността и да изстрелят ракетите срещу неприятеля. За да открият най-подходящите позиции за
тази цел, въпросните подводници прекарали цялата Студена война в измерване дебелината на
арктическия лед. И знаеш ли какво открили? - Вдигна палец и показалец и ги приближи. - Между
шейсетте и деветдесетте години леденият пласт е изтънял с четиридесет процента. - Отвори широко очи,
подчертавайки значението на цифрата. -Четиридесет процента, Томик!
- Сериозно?
- Затова ме нае Филка - да изчисля отдръпването на тундрата. И резултатите са недвусм ислени. През
1980 година площта с постоянен лед в Арктика е била 7,8 милиона квадратни километра, а през 2007-а
се е смалила на 4,2 милиона квадрат ни километра. След някоя и друга година, ако отидеш на Се верния
полюс през лятото, какво мислиш, че ще намериш?
- Мечки?
Надежда въздъхна.
- Вода и само вода.
89
СЛЪНЧЕВАТ А СВЕТ ЛИНА ПРОНИКНА ПРЕЗ ЗАВЕСАТ А И СЪБУДИ Томаш. Съне н, той поглед на часовника и
установи, че е ранно утро. Погледна през прозореца и остана толкова изненадан от дневната светлина, че
напълно се разбуди. Слънце по това вре ме? Лятото вече бе настъпило, което можеше да означава само,
че влакът се е придвижил далеч на север през нощта, и това събуди любопитството му.
Усети топлия дъх на Надежда във врата си и внимателно се размърда, за да не я събуди. Измъкна се от
леглото, облече се и отвори вратата на купето, за да отиде до банята, като се стара еше да не вдига шум.
