- Виж, въпросът е след ният - каза той. Дум ите бяха произнесени с решителен тон. - Защо Филипе е
проявявал интерес към този проблем?
- Заради международ ния проект, в койт о участваше. Какво т олкова странно има в това?
- Но какъв е този проект?
- Не ми обясни добре - каза рускинята. - Но онова, което разбрах, е, че Филка и други учени искаха да
проучат климатичните изменения и да прогнозират тяхната еволюция. Затова и ме нае. Учех
климатология и предполагам, че съм била на пълно подходяща да участвам в това проучване.
Томаш сви устни заинтригуван.
- Но това няма смисъл! - възкликна той.
- Кое няма смисъл?
- Ангажиранет о на Филипе с този проект. - Поклати глава. - Не виждам смисъл.
- Защо?
- Защот о тази област няма връзка с професионалните м у интереси. Филипе е геолог, консултант в
енергийната промишленост, а не климатолог.
- Извинявай, Томаш, но според мен връзката е очевид на.
- Очевидна ли? И къде я виждаш?
По лицето на рускинята се изписа нетърпение, тя впери пог лед в Томаш, както учителка гледа ученик,
който не си знае урока.
- Имаш ли представа какво става с климата на нашата пла нета?
- Знам онова, което пишат по вест ниците.
- И какво пишат по вест ниците?
- Че температурата се покачва.
- Покачва ли? Стремглаво лети нагоре! - възкликна Надежда. - За век се е повишила с градус и
половина.
Историкът придоби скептично изражение.
- И това нищо и никакво покачване от градус и половина т и наричаш стремглаво. Не смяташ ли, че
малко преувеличаваш?
сметка за това! Имаш ли някаква представа за разликата в средната температура от последния ледников
период и сега?
- Знам ли!
- Кажи някакво ч исло.
- Някъде около десет-двадесет градуса, мисля.
Рускинята поклати глава и пълните и устни се разтеглиха в мрачна усмивка.
- Пет градуса - каза тя. - Пет. — Наведе се напред. - Знаеш ли какво означава това? Достатъчно е
температурата да падне само с пет незначителни градуса, за да замръзне планетата. А сега си представи
какво ще стане, ако се покачи с пет градуса...
- Ще се изпържим? - разсмя се Томаш.
- Томик, това не е шега! - възмути се тя. - Ако средната температура на планетата се повиши с пет
градуса, това със сигурност означава, че ще има райони, които ще се превърнат в необитаеми. От 1850
година насам, откакто са започнали да измерват и записват температурите, единайсет от общо два-
найсетте най-топли години са регистрирани в периода след 1995 година. Ако тази тенденция се запази,
последствията ще са ка тастрофални. Като начало ще се покачи морското равнище, което, както
разбираш, ще е пагубно.
- Да - съгласи се Томаш, който започваше да си дава сметка за проблема. - Ако се разтопи полярният
лед, нивото на морето ще се покачи, това е очевидно. Въпросът е с колко.
- Знаеш ли, достатъчни са петдесет сантиметра, за да по гълне цяла Полинезия.
Историкът повдигна рамене.
- Да, жалко за полинезийците - призна той. - Но петдесет сантиметра надали ще имат такова
драматично значение за ос таналата част от света.
- Петдесет сантиметра са достатъчни, за да бъде залята част от кра йбрежиет о на твоята страна - каза тя
с пръст, насочен към него. - От началото на двайсети век морското равнище се е покачило вече със
седемнадесет сантиметра. Но проблемът е, че ще продължи да се покачва.
- С колко?
- Палеоклимагич ните свидетелства са неос порим и. Послед ният път , когато полярната зона е била
значително по-топла от сега, е било преди сто двадесет и пет хиляди години. Тогава температурите са
били с около три градуса по Целзий по-високи от днешните, поради разликата в орбитата на Земята. По
онова време ледът се е отдръпнал и нивото на водите из цялата планета се е повишило средно с четири
до шест метра.
- С колко? - учуди се Томаш. - С шест метра?
- Да - потвърди тя. - Тогава ледът не се е разтопил напълно. В прот ивен случай покачванет о би
достигнало седем метра - каза тя, повдигайки ръка с дланта надолу, сякаш да покаже как расте нивото на
водата. - Много острови ще бъдат погълнати, както и част от бреговата ивица на всички континенти.
- Но нима има толкова замръзнала вода на полюсите, че да предизвика седемметрово покачване на
морското равнище?
- Разбира се, че има. Антаркт ида, например, е конт инент , почт и изцяло покрит с лед, койт о достига
над четири километра в дълбочина. Ако целият този лед се разтопи, никак няма да е приятно. А освен
това имаме и Гренландия.
Историкът сви устни, докато преценяваше сериозността на положението.
- Така е - съгласи се той. - Сложно е.
- Но има и по-сериозен проб лем, който не е свързан с полярния лед. Ако разтопяванет о на леда би
довело до седемметрово покачване на водите, едно друго явление би могло да пре дизвика още по-
голямо покачване на морското равнище.
