Силно зачервен, той бавно и неохотно я пусна, сграбчи я тъкмо преди я да падне. И после отново я пусна.
След това тя се върна забързано в стаята на лейди Улма, която бе изпълнена с най-различни хора, включително двама мъже манекени, които бяха облечени с панталони и дълги ризи.
— Дрехите на Сейдж — каза лейди Улма и кимна към по-едрия мъж — и на Деймън. — Този път кимна към по-дребния мъж.
— О, идеални са!
Лейди Улма я погледна с леко съмнение в очите.
— Ушити са от зебло — поясни тя. — Най-грубата, най-простата материя, от която се шият дрехите на робите. Сигурна ли си, че те ще се съгласят да ги облекат?
— Ще ги облекат, иначе изобщо няма да отидат — заяви Елена и й намигна многозначително.
— Добър план — засмя се лейди Улма.
— Да, но какво мислиш за другия ми план? — попита Елена, искрено любопитна да узнае мнението на лейди Улма, макар че се изчерви.
— Моя скъпа благодетелко — поде лейди Улма, — имах навика да наблюдавам майка ми, докато тя създаваше такива дрехи — разбира се, след като навърших тринадесет — и тя все ми повтаряше, че винаги я карат да се чувства щастлива, защото радостта е за двама: за този, който ще носи дрехата, и за този, който я създава, а целта й е единствено да доставя радост. Обещавам ти, че двамата с Лусен ще свършим навреме. А сега не е ли време вече да се приготвяш?
— О, да — о, колко те обичам, лейди Улма! Наистина е странно, че колкото повече хора обичаш, толкова повече ти се иска да обичаш! — С тези думи Елена се затича обратно към покоите си.
Всички нейни придворни дами бяха там и я чакаха. Развълнувана до крайност, Елена взе най-бързата и най-освежаващата баня в живота си и скоро се озова върху кушетка, заобиколена от група усмихнати и усърдни жени, всяка от които си вършеше работата, без да пречи на останалите.
Разбира се, направиха й депилация — една се погрижи за краката, друга за подмишниците, а трета — за веждите. Докато всички тези жени с тихи възклицания и подканяния си вършеха работата, втривайки масла с екзотични ухания в кожата й, друга замислено оглеждаше лицето и тялото й.
Тази жена с леко докосване почерни веждите на Елена и нанесе по клепачите й слой сребриста козметична боя, преди да използва нещо, което удължи миглите й с половин сантиметър. След това удължи очите й с елегантно извита черна очна линия. Накрая внимателно намаза устните на Елена с наситено червен гланц, което им придаде нацупен вид, подканващ към целувки. После жената я напръска с най-финия прах, от който тялото й сякаш заблестя във всички цветове на дъгата. Последният щрих беше поставянето в пъпа й на огромен яркожълт диамант, взет от работната маса на Лусен.
Докато фризьорката оформяше последните малки къдрици върху челото й, помощничките на лейди Улма донесоха две кутии и яркочервена пелерина. Елена благодари сърдечно на придворните си дами и на козметиките, плати им щедро, което ги накара да зачуруликат от радост, след което ги помоли да я оставят сама. Тъй като те продължиха да я обсипват с горещи благодарности, тя отново ги помоли, но сега с по-категоричен, макар и все още любезен тон. Този път жените й се подчиниха.
Ръцете на Елена трепереха, докато поемаха творението на лейди Улма. Беше благоприличие като бански костюм — ленти от златист тюл, съединени със скъпоценни камъни. Всичко беше в тон с жълтия диамант: от огърлицата до лентите по ръкавите и златните гривни, напомнящи, че колкото и скъпо да е облечена, Елена си оставаше робиня.
Ето че най-сетне часът бе настъпил. Облечена в тюл, обсипана с бижута, гримирана и ухаеща на екзотични парфюми, тя щеше да се види със своя Стефан. Много внимателно наметна върху раменете си яркочервената пелерина, за да не измачка или повреди нещо отдолу, след което плъзна ходилата си в елегантните златисти сандали с много високи токчета.
