— Междувременно ще вляза в сайтовете за недвижими имоти, за да видя какво се предлага около Уестпорт и колко ще трябва да ти плащат тия рискови капиталисти, за да живеем по начина, по който сме свикнали.
— Да, да, действай — каза Нора, отвръщайки на усмивката ѝ.
Ровенето отне месеци. Не откриха доказателства, че Конър е издал на Джина как Доминик Носа им е предложил съдействие, но постигнаха известен напредък около поръчаната вечеря. Телешкият стек на Тони Бърк наистина бе доставен чрез „Сиймлес“, популярна в Манхатън фирма за поръчване на храна по интернет. От там идентифицираха клиентски профил на името на Бърк, сметките по който се плащаха от картата му „Америкън Експрес“. Но Бърк нямаше на нито едно от личните си устройства приложение на „Сиймлес“, а при огледа на компютрите му не бяха открити никакви поръчки.
В крайна сметка „Сиймлес“ им изпратиха айпи адреса, от който е била направена поръчката за телешкия стек, овалян в кафе. След седмици работа те откриха, че айпи адресът към онзи момент се е намирал в библиотеката за членове на клуб „Йейл“ в Ню Йорк — частен клуб в Централен Манхатън. Последното парченце от мозайката се намести с геолокационните данни от телефона на Конър Маккарти във вечерта на убийството. Оказа се, че е бил в тази библиотека.
Нора поиска среща с Конър във временния офис, който новоизбраният губернатор на щата Ню Йорк Кайра Бърк ползваше през преходния период до встъпването си в длъжност. Към победата през ноември я бе изтласкала вълната на обществена симпатия след широкоразгласеното ѝ дело, като Конър през цялото време беше плътно до нея, макар и достатъчно далече, за да не го улавят обективите на фотоапаратите и камерите. Говореше се, че тя можела да стане и първата жена президент в американската история. Което би означавало семейна надпревара, защото би я изправило срещу бившия ѝ доведен син — Едуард Бърк, също фаворит за поста.
Временният ѝ офис се намираше на висок етаж в една от стъклените кули на Шесто Авеню в Централен Манхатън, срещу хотел „Хилтън“, флагмана на веригата в Ню Йорк. Конър поздрави Нора и Бени с отработена усмивка и докато вървяха към кабинета му, им обясни, че живеели във вълнуващи времена. Той дори помагал на Кайра в преобзавеждането на губернаторската резиденция в Олбани, макар че очаквал да прекарват повечето време в дома ѝ в Манхатън.
— Чакай малко — каза Нора, когато влязоха в кабинета му. — Ти и Кайра сте двойка?
— Предпочитам да не обсъждам личния си живот — отвърна спокойно той, — ако нямате нищо против.
— Какво стана с Едуард Бърк? — попита тя. — Мислех си, че той е твоят човек.
— Виждала ли си майка му? — каза Конър, повдигайки леко вежди. — Зад трона има място само за един човек. Но… стига сме говорили за мен — добави той. — Не казахте за какво става дума.
Бени прие това като повод да се намеси:
— Ами ето за какво, Конър. С Джина си поприказвахме за теб.
Колкото и да беше обигран той, Нора забеляза как мускулите на челюстта му заиграха при тези думи.
— И тя взе, че ни разправи разни интересни неща — добави Бени, след което му предаде с няколко думи казаното от Джина.
Когато приключи, Конър отби удара буквално, като сви ръка в лакътя и енергично я разгъна, сякаш пропъждаше досадна муха.
— О, моля ти се, отчаяните лъжи на една осъдена професионална убийца. Едва ли възприемате сериозно казаното от нея. — За финал той изпусна шумно въздух през стиснатите си устни: — Пффф…
— Е, тъй де — отвърна Бени. — Джина си носи своя багаж. Но има още нещо, което би могъл да ни помогнеш да изясним, и то не идва от Джина.
— За какво става дума? — попита Конър.
— Ти ли поръча онзи стек, който е бил доставен вечерта след убийството на Бърк?
Той отговори без колебание:
— Да, аз.
— Защо? — попита Нора.
Конър отвърна с тънка усмивка, която задържа на лицето си няколко секунди:
— Защото губернаторът поиска това от мен. — След което се изправи бързо и каза: — Срещата ни приключи. Няма да ви изпращам, двамата е губернатор Бърк имаме да вършим много работа за благото на хората от щата Ню Йорк.
Той ги заобиколи и навлезе в лабиринта от бюра с ниски прегради, зад които се трудеше екипът му.
— Кой губернатор, продажно копеле? — попита Бени празната стая, докато се надигаше от стола за посетители.
— Никога няма да разберем какво означаваше тази очарователна фраза за продажното копеле — каза Нора, която също стана.