Сентрал Парк Уест полностью

Нора беше сигурна, че това е мястото; бе спазила стриктно дадените ѝ указания. Пет километра на запад по междущатско шосе 684 в окръг Северен Уестчестър, после ляв завой към Лаздън Парк и още петстотин метра право напред до празния паркинг. Пак според указанията тя остави там колата си — всъщност колата на майка ѝ, — влезе в парка, подмина бюстовете на заможната двойка съпрузи, живели някога на тези осемстотин декара, и изкачи няколкото стъпала до градинката с фонтана. Тръгна по пътеката покрай самия фонтан, заобиколен с тънък жив плет от подстригани чемшири и увенчан със статуи на две голи момченца, танцуващи под струи вода, които пръскаха през нещо, прилично на духови инструменти — флейти или може би флажолети.

Странно място, помисли си тя. Накрая стигна до дървената пейка от другата страна на фонтана и седна на нея. Това беше най-усамотеният обществен парк, който някога бе виждала. Нямаше дори мобилен обхват, и това в един окръг с над милион души население, граничещ с град като Ню Йорк.

Никой друг не влезе в градината през дългия интервал от време, който Нора прекара на пейката, страхувайки се да се отдалечи, за да не пропусне срещата. Тя остана да седи там, загледана в момченцата, които плюеха вода. Поглеждаше едва ли не всяка минута часовника си, докато съзнанието ѝ препускаше бясно, както по време на пътя до тук.

Как може някой като Лизи да се превърне в нещо като Кайра? Нима си е била такава през цялото време? Или Конър, онова лошо момче, я бе променил? Или може би тя е по-лошата от двамата? Защо изобщо приех да се видя с нея тук?

Изведнъж ѝ хрумна, че Кайра бе избрала това усамотено място по някаква зловеща причина. Не, това е лудост. Тя не би желала дами навреди. Имам среща с губернатора, за бога! А пък аз съм федерален прокурор, по дяволите. Тук съм, за да поговорим като зрели хора с някого, когото съм познавала.

Около двайсет минути след уречения час тя видя от пейката си в издигнатата декоративна градинка как черният шевролет събърбан с множество люлеещи се от движението антени на покрива отби и спря на паркинга пред входа на парка. Малко след това млада жена в строг костюм и със слушалка в ухото се изкачи по стъпалата, огледа внимателно градинката и направи знак с ръка на някого зад нея. Появи се губернатор Кайра Бърк, следвана плътно от още две жени със слушалки в ушите. Еха, колко готино, помисли си Нора. Охрана само от жени.

Тя стана, като се питаше дали да стои до пейката, или да тръгне към Кайра. Видя я как каза нещо на охраната, правейки жест с дланите надолу, сякаш им нареждаше да останат на място. Продължи сама и заобиколи фонтана. Чакълът хрущеше леко под стъпките ѝ. Стигна до Нора, широко усмихната, обви ръце около нея, притисна я до себе си и я целуна по двете бузи.

— Толкова се радвам да те видя — каза Кайра. — Голяма жена си, съдиш лошите наред…

— Ами ти, ти… — понечи да каже Нора.

Кайра посочи пейката.

— Седни.

Прозвуча като заповед. Нора се подчини. Кайра седна, обкрачила пейката, с лице към нея; Нора се обърна в същата поза и коленете им почти се докосваха.

Нора огледа градината наоколо.

— Това място… — започна тя, но Кайра отново я прекъсна:

— Нора, скъпа, толкова много означаваше за мен да получа вест от теб след всичките тези години. Знам, че трябваше да пазиш дистанция по време на делото…

Тя спря да говори и извади айфон от вътрешния джоб на сакото си.

— Както знаеш, в Ню Йорк не се изисква съгласието на другата страна, но все пак съм възприела практиката да уведомявам събеседника си, когато записвам разговора си. — Тя вдигна телефона и леко го разтърси. — Нали нямаш нищо против?

Нора имаше чувството, че пейката под нея се тресе. Какво се случва тук?

Кайра продължи:

— Не става въпрос за теб, а за мен. Има хора, които биха желали да ме унищожат, да ми попречат да довърша започнатото в помощ на уязвимите групи, които ненавиждат самата идея, че една силна жена може да бъде лидер. В името на тези хора, на които се опитвам да помогна, се старая да документирам всичко.

Очевидно решила да не чака съгласието на Нора, тя каза:

— Както и да е, просто те уведомявам. — И прибра телефона в джоба си. — Е, как си?

— Благодаря, добре — отвърна Нора.

— Чух, че сте провели полезен разговор с Конър, и се радвам, че нещата могат да се върнат към нормалното. Както знаеш, той е добър човек, но беше въвлечен в ужасни връзки. Сега е на много по-добро място, върши огромна по обем отлична работа и за мен, и за щата.