— Е — повтори като ехо той, — ще бъда кратък. Не те знам какво, по дяволите, си намислил с тия шитни около Д’Амико и Бърк, но това спира дотук. Двамата с теб никога не сме разговаряли, но сега ще се обадиш на Кармен Гарсия и ще ѝ кажеш, жива или мъртва, да реши проблема.
Симпсън беше видимо уплашен, макар да полагаше усилия да го скрие.
— И защо да го правя? — попита подигравателно той.
— Защото чукаш малката от „Престъпления от общ характер“ и ако не го направиш, ще ти разкажа играта. Не се съмнявай и за миг, че съм способен да го направя и че ще го направя. Виж, не ми дреме къде си го завираш, но съм сигурен, че на жена ти ѝ дреме. А пък на Върховната прокуратура ще ѝ задреме още повече, отколкото на жена ти, като научи, че го завираш на едно дете, което работи за теб.
Споменаването на Върховната прокуратура — службата към Министерството на правосъдието, надзираваща работата на главните федерални прокурори на всички съдебни области — уплаши Симпсън дори повече, отколкото споменаването на съпругата му. Той седеше, вперил поглед в ръцете си, които отново лежаха в скута му.
Бени го изчака малко да смели информацията и добави с малко по-висок тон:
— Просто дай на Кармен необходимите правомощия, отдръпни се от случая и никога повече няма да говориш с мен.
Симпсън не вдигаше глава.
— Разбрахме ли се? — попита Бени.
Все още забил поглед в ръцете си, Симпсън кимна няколко пъти и прошепна:
— Разбрахме се.
Бени стана и тръгна към вратата, после се спря, извърна се към Симпсън и посочи с пръст краката му.
— И да върнеш килима на Джорджин. Още днес.
След тези думи излезе, мина покрай Джорджин и се върна на четвъртия етаж по стълбището.
Кармен Гарсия беше застанала в коридора, за да вижда едновременно Нора и Бени в съседните им кабинети. Беше метър и шейсет, с тъмната коса и матовата кожа на пуерториканците и излъчваше енергия и чувство за хумор. Родителите ѝ се бяха преселили в Ню Йорк, когато едва бе проходила; и двамата работеха дълги часове на нископлатени длъжности и мечтаеха от малкото им момиченце да излезе нещо голямо. И тя не ги бе разочаровала. Завърши право и впоследствие се издигна до заместник главен областен прокурор, профилиран в борбата с организираната престъпност — длъжност, която харесваше, защото ѝ осигуряваше по-нормално работно време и възможност да бъде наставник на по-младите юристи. Кармен винаги носеше косата си късо подстригана — „Спестява ми време да казвам на хората, че съм лесбийка“, обичаше да се шегува тя — и живееше със съпругата си и тригодишния им син в предградията на Ню Джързи. „И, да — добавяше, — има и хомосексуални пуерториканци. На моите родители им трябваше време, за да го осъзнаят, но вече се примириха.“
Сега Кармен изглеждаше объркана — нещо, което рядко ѝ се случваше.
— Не мога да повярвам, мамка му! Имам чувството, че е някакъв номер.
— Моля? — Нора вдигна поглед от бюрото си. — Какво е станало?
— Може ли да поговорим? — попита Кармен и разпери ръце като плашило, за да посочи с пръст едновременно и двамата. — В моя кабинет, веднага.
Бени вече беше скочил на крака.
— Имаш ли нещо против да дойде и Джесика? — Той посочи към ъгъла на кабинета си, където извън полезрението на Кармен седеше специален агент Уотсън.
— Нямам. Трябва ми целият А отбор.
Кармен затвори вратата на ъгловия си кабинет на четвъртия етаж. Длъжността ѝ на завеждащ ОТОП беше изпълнена с много стрес, но ѝ даваше право на хубав кабинет с изглед към площада.
— И така — каза тя, като се обърна с лице към тях, — току-що получих напълно смахнато обаждане от Симпсън. Нареди ми да разследвам не само смъртта на Д’Амико, ами и информацията, която Носа ни е дал във връзка с убийството на Бърк. „Направи всичко по силите си, за да разровиш издъно тази история“, това бяха думите му. И добави, че не било необходимо да го държа в течение. Знаел, че на нас може да се разчита да свършим работа. Какво става, по дяволите?
— Ти поинтересува ли се откъде идва този внезапен завой? — попита Нора.
— Шегуваш ли се? Как ли пък не! Просто се възползвах на мига от решението му. „Благодаря, господин главен прокурор. Заемаме се.“ И щом затворих телефона, веднага дойдох да ви кажа.
— Сигурна ли си, че е бил той? — попита Джесика с тънка усмивка, за да покаже, че се шегува.
Кармен се засмя.
— Номерът на телефона, гласът му, всичко съвпадаше.
— Боже господи! — възкликна Нора. После погледна към Бени и подметна: — Днес си подозрително мълчалив.
Бени се изхили.
— Просто съм шокиран от начина, по който се въртят понякога колелата на правосъдието. Е, хайде да действаме. Джесика, двамата с теб започваме да търсим откъде Д’Амико е черпил информация. Да накараме ФБР да разръчкат всичките си ДИИ-та, и то докато случаят е още пресен. Включително ВЕ-тата.