— Може би, може би. Но не искам после да ме обвиниш в сексуален тормоз — каза той и вдигна ръце, свити в юмруци. — Винаги стискам така ръцете си, когато прегръщам момичета. Жени, де. — Изчерви се леко, явно не му се говореше за това. — Но сега и с теб преживяваме нещо, нали?
— Несъмнено — съгласи се Нора.
Излязоха от асансьора, минаха през фоайето, слязоха по петте стъпала до Сентър Стрийт и свиха вляво, към Сейнт Андрюс Плаза. Когато минаваха покрай съдебната палата „Търгуд Маршал“, Нора наруши мълчанието:
— Знаеш ли, сега, след като нашият обвиняем е мъртъв, нищо не ми пречи да си ида у дома, да сготвя обяд, да взема Софи от училище… а пътьом ще се обадя на Кармен да ѝ разправя за нашия невероятно успешен дипломатически ход.
— Идеално — каза Бени. — Софи е точно това, което ти трябва. Аз нямам свой живот, както знаеш, така че известно време ще въртя телефони, да видя какво мога да изровя за Носа и убийството на Бърк. Но моля те, утре ела на работа. Без теб съм за никъде.
— О, тук съм — отвърна Нора. — Няма спасение от мен. — Тя спря и се взря изпитателно в лицето му. — Добре ли си, господин Брутал? Отдавна не съм те питала.
Той кимна, поглеждайки с бащинска усмивка към нея, както бяха спрели на края на площада.
— Да, добре съм. Благодаря ти, че питаш. Държа демоните си надалече. Ще ти се обадя, ако усетя, че пак затъвам.
Тя знаеше какво има предвид. Преди шест месеца, докато подготвяха делото „Д’Амико“ за внасяне в съда, Бени наистина беше затънал. Сам и пиян, бе излязъл от бруклинския си апартамент в два часа една нощ, за да броди из улиците, готов да се сбие с всеки, който му се изпречи, мислено молейки се някой да му налети. За негов късмет, както и за късмет на евентуалния му нападател, двама патрулни полицаи го бяха забелязали да се клатушка по тротоара и го бяха спрели. Заваляйки думите, той им бе показал служебната си карта, зад която била втъкната визитката на Нора, и ѝ бяха позвънили, вместо да го арестуват за пиянство на публично място. Изгревът на слънцето ги завари седнали в дневната на жилището му; наведен над ниската масичка, Бени държеше главата си в огромните си лапи. Бил го правил и преди, обясни той, всеки път, когато се опитвал да удави мрака в прекалено много уиски — бродел из нощните улици и търсел да се сбие с някого, може би да убие някого, заслужаващ да умре. Тогава той отхвърли съвета ѝ да говори с психолог, но обеща да ѝ се обади, ако отново усети, че затъва.
Сега Нора му се усмихна в отговор.
— Добре — каза тя. — Знам, че винаги спазваш обещанията си.
— Винаги — отвърна той. — А сега върви да си вземеш детето.
Бени се извърна и излезе от площада, надявайки се и този път да удържи на обещанието си, докато Нора продължи да крачи по Сентър Стрийт срещу вятъра.
След обедната почивка обвинението беше подготвило цяло шествие от колеги на Кайра Бърк от Колумбийския университет. Повечето от тях даваха показанията си с явно нежелание. Повечето. Двама обаче бяха млади суперзвезди на тази елитна правна академия, които не съумяваха напълно да прикрият злорадството си. Разбира се, те винаги се бяха отнасяли приятелски с Кайра, но дълбоко в себе си я смятаха за амбициозна студена личност и я подозираха, че страда от дълбоко вкоренената самоненавист на господстващата бяла раса. Освен това тя винаги им бе изглеждала отегчена по време на обедите с колеги.
Независимо към кой лагер принадлежаха — на симпатизантите или на противниците ѝ, — всички те поднесоха вариации на една и съща тема: как Кайра ненавиждала Тони Бърк. Лъжите му, лицемерието му, психическия тормоз, на който я подлагал. Но най-много от всичко мразела в него онова, което група храбри жени бяха описали като сексуално хищничество. Бърк се отнесъл отвратително с десетки жени на всякакви възрасти и от всякакъв социален произход просто защото имали нещастието да му се набият на очи в някоя стая, асансьор или коридор, докато наоколо нямало хора.
Разбира се, казаха свидетелите на обвинението, Кайра се гневяла жестоко, когато научавала за флиртовете, опипванията, целувките и сексуалните нападения над жени. Но онова, което най-много я възмущавало, бил ужасът, който той всявал у всички тях, преди и след като им се е нахвърлил; зверската му отмъстителност, ако дръзнели да си отворят устата; използвал цялата си власт и връзки в медиите, за да ги унищожи. Твърдял, че тези жени не били никакви жертви, напротив — те били хищниците, а той жертвата, защото продължавали да го преследват, търсейки покрай него слава и пари. „Той е демон“, казала тя на един професор по гражданско процесуално право.
Двамата свидетели извън нейния фен клуб разправиха на съдебните заседатели как Кайра им споделила, че онова, което най-много я изгаряло отвътре, било съзнанието, че преподава трудово право и полово равенство, а е омъжена за човек, чието поведение щяло да се изучава с десетилетия и в двете дисциплини. Може и да не използвала точно тези думи, но това било най-общо отношението ѝ към Тони Бърк.