Сентрал Парк Уест полностью

На зле отиват нещата, помисли си Паркър. Наблюдаваше атаката със заучената поза на адвокат, който не възнамерява да вземе отношение по показанията. Отказа кръстосан разпит. Не искаше да създава у заседателите впечатление, че тези клюки от факултетната столова са ги уязвили по някакъв начин. Кайра щеше да обясни сама тези свидетелски показания: Да, убитият беше ужасен човек, но не съм го убила аз.

Следващите свидетели бяха адвокатите на убития, призовани от обвинението да изложат допълнителни доказателства за мотив. Преди шейсетгодишният (тогава) Тони да се ожени за трийсетгодишната (тогава) Кайра, той изискал от нея да подпише предбрачно споразумение, което да урежда финансовите им отношения в малко вероятния случай, че се разведат. Двамата щели да си поделят родителските права върху децата, които биха се появили в резултат от брачния им съюз; на тях — както и на майка им — щяла да бъде осигурена щедра издръжка до навършване на пълнолетие. В случай, че бракът се разтрогнел без поколение, Кайра щяла да получи еднократна сума от 500 хиляди долара. Това било всичко.

Паркър не искаше да подчертава важността на тези показания, но реши да подложи свидетелите на кратък кръстосан разпит като намек за стратегията на защитата. Така щеше да създаде у съдебните заседатели впечатлението, че сами са се досетили за нещо в хода на делото.

— Дадено предбрачно споразумение може да бъде изменено във всеки един момент от страните по силата на споразумението за развод, нали? — попита той адвоката.

— Разбира се.

— А някой като Тони Бърк би могъл да реши, че иска да даде на Кайра повече пари, отколкото се предвижда в предбрачното споразумение, нали?

— Предполагам.

— И той би могъл да направи това, да кажем, срещу нейното обещание да не говори лошо за него след развода?

— Не мога да отговоря на този въпрос.

А пък на мен изобщо неми пука дали ще отговориш или не.

— Е, добре, благодаря. Нямам повече въпроси, госпожо съдия.

Показанията за предбрачното споразумение не изглеждаха нищо особено, докато не излезе вторият адвокат на убития, за да говори за завещанието на Тони Бърк.

Шокиращо, Бърк бил пропуснал да актуализира завещанието си, което предвиждало, че цялото му имущество ще бъде наследено от съпругата му, а ако тя почине преди него, от децата, родени от техния брачен съюз. Само че по времето, когато подписвал това завещание, той бил женен за Мериън Бърк, която малко по-късно му родила син — Едуард. Разбира се, при смъртта си Бърк вече не бил женен за Мериън. И точно там за Кайра се отваряла вратичката, през която можела да извлече огромна финансова изгода.

Като негова вярна съпруга, Кайра наследяваше неговите 25 000 000 долара при реализирането на една от две възможни хипотези: или съдът да заличи името на Мериън и да остави всичко на „моята съпруга“ към момента на смъртта му, т.е. на Кайра, или да обяви самото завещание за нищожно и непораждащо правни последици, при което по законите на щата Ню Йорк цялото имущество на починалия без завещание съпруг ставаше собственост на надживялата го съпруга. Така или иначе, при всяка от двете хипотези, ако Тони Бърк умреше, преди да се е развел с Кайра, тя трябваше да получи 25 милиона.

Което е по-добре от половин милион съгласно предбрачното споразумение. Това ли се опитваш да ми кажеш? Последната новина подложи на сериозно изпитание отегченото изражение на Паркър, чийто мозък работеше на пълни обороти, за да реши дали да подложи свидетеля на кръстосан разпит. Кайра твърдеше, че нямала никаква представа какво гласи завещанието на Тони. Но ако намекнеше това на свидетеля — „Нямате причина да смятате, че госпожа Бърк е била запозната със завещанието“, — онзи би могъл да си съчини нещо и да му го хвърли в лицето: „Всъщност моят клиент ми сподели, че двамата са обсъждали завещанието“. И какво щеше да направи той тогава?

Не, по-добре остави това. Оспори го по-късно. Тежестта на доказване пада върху обвинението, а те до момента не са доказали по никакъв начин, че тя е била в течение на завещанието. А когато седне на свидетелския стол, тя ще каже, че не е знаела, така че всичко ще е наред. В най-лошия случай ще имат силно доказателство за наличие на мотив. Е, и? Човек не може да убие всички, които би желал да убие, иначе в тази съдебна палата щяха да се вият опашки.

— Господин Паркър, тук ли сте? — прекъсна унеса му съдия Занис.

— О, да, госпожо съдия. Съжалявам.