— Ей там горе е — каза Кармен и вдигна очи към тавана. — Какво да му кажа? Че показанията на Конър оневиняват Кайра? И че с тях и данните от електронното следене можем да докажем, че Джина е убила губернатора, а колегите отсреща са се издънили? И че все още не знаем дали можем да я обвиним във федерално престъпление при отсъствие на нексус?
Тя поклати глава и свали поглед от тавана.
— И какво ще направи Симпсън с тази информация? Ще каже на манхатънския главен още преди да сме готови? Ще ни каже да не ѝ повдигаме обвинения, понеже не сме готови? И нека не ставаме прекалено черногледи, но все още не знаем как е изтекла информацията, че Носа се е съгласил да ни съдейства. Симпсън беше един от малкото посветени.
— Не смятам, че трябва да го заподозрем с лека ръка — отвърна Нора. — И други хора са знаели. Съдия Уитни, онзи странен адвокат патриций, който му е приятел…
Тя се спря и погледна Бени, давайки му възможност да каже нещо. И той се възползва.
— А пък аз, какъвто съм идиот, взех, че казах това на Матю Паркър.
Кармен направи кисела физиономия.
— Знам, знам — каза Бени и вдигна длани. — Сега, като се замисля, ми се струва глупаво, но аз му имам доверие. Навремето той седеше на твоя стол, а сега представлява невинна жена, която едва се размина с осъдителната присъда. Исках да му дам знак, че при нас става нещо, което може да му бъде от помощ. Беше грешка, която си е само моя. Казах на екипа едва когато беше вече късно.
— На
Кармен се намеси:
— Хайде, хайде, решавайте ги тези неща помежду си. Не искам да се занимавам и с това. Вижте, не знам откъде е изтекла информацията, но може да е и от нашия човек на последния етаж; не искам да кажа, че е корумпиран, но определено е клюкар, при това обича да си придава важност. А дори да няма лоши намерения, аз не бих му свеждала поверителна информация. Просто му нямам доверие, а това е нещо ужасно, тъй като става дума за шеф на федерална прокуратура.
Тя си пое дъх и продължи:
— На всичкото отгоре, ако отида при него, без да сме си изпипали перфектно нещата, има опасност той да провали всичко. Разбира се, ще е бесен, ако след две седмици вляза при него и му кажа, че сме готови да се явим пред голямо жури с искане да гласува процес срещу серийна убийца — тя посочи с пръст Бени, — защото ти си измислил начина да я свържем с мафията. Да не забравя, това включва и убийството на Тони Бърк и слага край на отношенията ни с манхатънската прокуратура.
Тя погледна към Нора с лукава усмивка.
— Ако не получавах седем хиляди повече годишно и нямах това канапе, щях да се замисля дали повишението в завеждащ отдел си е струвало. Е, хайде, вървете, помирете се, измислете доказателства за тоя нексус и елате пак да ме зарадвате.
Нора, Бени и Джесика вървяха по дългия коридор и мълчаха. Когато стигнаха до съседните си кабинети, Бени кимна към своя и каза:
— Какво ще кажете да направим кратко съвещание на екипа?
Влязоха, той затвори вратата — нещо, което почти никога не правеше — и се обърна към Джесика:
— Ей, съжалявам. Изложих се. — Посочи Нора и добави: — На нея не ѝ се сърди. Не ти е казала, за да не изглеждам такова лайно. Не е искала да те обиди, аз я накарах да си мълчи.
— Но въпреки това не беше хубаво от моя страна — прекъсна го Нора. — Трябваше да ти кажа, Джесика, и сега съжалявам. Ние сме екип. Това няма да се повтори.
След дълга пауза Бени погледна към Джесика и попита:
— Приятели?
— Окей — каза тя, погледна го с дяволита усмивка и добави: — Знам, че си един бруклински гадняр, който си пада по драмите, но аз мога и без тази.
Той се изсмя гръмогласно.
— Тъй, тъй! Екип сме и никакво „аз“.
— Хайде стига! — намеси се Нора. — От вас, господин Картотека, искам проблема решен до утрешното кафе.
— Слушам, госпожо — отвърна Бени.
На следващата сутрин, когато Нора и Джесика дойдоха на работа, Бени вече беше на бюрото си.
— Добро утро, Джесика, добро утро, госпожо Печена, тъкмо си мислех, че няма да ви видя повече. Време е за поредното съвещание на екипа — извика той, докато Нора влизаше в кабинета си.
Тя пусна чантата си на бюрото и отиде при тях с кафето си, купено от площада.
— Аз се пошегувах, че искам решение до тази сутрин, господин Брутал.
Той пропусна това покрай ушите си и погледна към Джесика.
— Ти нали беше казала, че държиш ръководството си в течение?
— Да, това е ФБР, рапортуваш или умираш. Така поне са ни научили.
— И те са подобаващо ентусиазирани?
— Абсолютно, и шефовете чак до ЗД-то.
Имаше предвид заместник-директора на ФБР. Нюйоркският офис беше най-големият и за разлика от повечето не се оглавяваше от специален агент, а от човек с ранг на заместник-директор.
— Добре — каза Бени. — Време е да тестваме ентусиазма им. Виж дали не можеш да ни уредиш един от техните служебни самолети. За утре сутринта. Пътуваме за Ню Мексико на гости на стар приятел. Четирима души.