Двумоторният Гълфстрийм G600 сякаш се издигаше вертикално, след като излетя с грохот от гражданското летище „Титърбъро“ на отсрещния бряг на Хъдсън, в Ню Джързи. Самолетът развиваше 1000 км/ч и летеше на 15 000 метра височина, така че предлагаше много по-бърз начин за придвижване до Албъкърки от „Саутуест Еърлайнс“, при това без скенери и багажни ленти. ФБР разполагаше с десетки турбовитлови самолети, които използваше за наблюдение, но само шепа турбореактивни, финансирани от Конгреса машини, главно за превозване на опасни международни престъпници, както и за безопасно пътуване на министъра на правосъдието и директора на ФБР.
Нора седеше в едно от кремавите кожени кресла, притиснала чело в огромния овален прозорец, и гледаше как Ню Йорк се отдалечава бързо, докато се скри от погледа ѝ. Двете с Джесика пътуваха сами в предния четириместен салон, седнали по посока на движението, и бяха свалили обувките си, за да вдигнат крака върху отсрещните кресла. Вратата на пилотската кабина беше затворена, а Бени беше затворил и вратата зад тях, така че бяха само двете сред меката кожа и полирания махагон. Големи монтирани на стената екрани проследяваха движението на самолета на фона на дигитално изображение на земното кълбо. Картината ту се приближаваше, за да покаже забележителностите по маршрута, ту отново се отдалечаваше до обща панорама, преди да се смени със снимка на футболния отбор „Кливланд Браунс“.
След като няколко пъти видя всичко това в цялата му последователност, включително снимката на отбора, Нора погледна въпросително през пътеката към Джесика.
Джесика веднага разбра въпроса.
— Единият от пилотите каза, че сме купили самолета от собственика на отбора и оттогава никой не е разбрал как се сменя картината.
Нора вдигна рамене.
Един черен шевролет събърбан на ФБР излезе на асфалта на военновъздушната база „Къртланд“, която имаше общи писти с международното летище на Албъкърки, и се спря пред стълбата на гълфстрийма, за да качи пътниците, преди да ускори с приглушено боботене на двигателя по шосето през пустинята. Малко след като предградията на Албъкърки останаха зад гърба им, автомобилът се отклони от главния път и се заизкачва по един склон. Щом превалиха билото, пред очите им се разкри широка долина, насред която се простираше огромен комплекс от двуетажни сгради. Това беше един от федералните затвори, запазени изключително за лишени от свобода лица, изтърпяващи наказания в рамките на Програмата за защита на свидетелите.
Макар затворът да беше пълен със свидетели на федералното обвинение, той беше заобиколен с висока двойна ограда, увенчана с бодлива тел.
— За да държи добрите вътре, а лошите отвън — обясни Бени.
Всъщност затворът беше нещо като братствата в колежите — тук не можеше да бъде настанен нов затворник без одобрението на всички настоящи. Ако новият бъдеше възприет като потенциална заплаха, щеше да се наложи да си опита късмета в някое от другите заведения на Програмата. Тук не се влизаше лесно. Бени беше идвал много пъти, за да работи със свидетели по събиране на доказателства срещу мафията, но този път водеше със себе си и гост.
Френчи изглеждаше в добра физическа форма и с приятен загар, когато влезе в стаята за свиждания със затворническите си дрехи. Щом видя мъжа планина насреща си, лицето му се разтегна в широка усмивка.
— Великанът се завръща! — едва не извика той.
Понечи да каже нещо на Нора, когато иззад широкия гръб на Бени се подаде друга мъжка фигура и Френчи замръзна на място с отворена уста; на лицето му се изписа страх, очите му се напълниха със сълзи.
Извърна се към Бени и впери въпросителен поглед в едрото му лице.
— Но какво има? Какво се е случило? Какво прави той тук?
После погледна сина си и повтори:
— Какво правиш ти тук?
— Той е тук — отвърна Бени, — защото имаме към теб една трудна за удовлетворяване молба.
Идеята беше на Бени.
— Иде ми да се ритна — каза той предишния ден, когато седнаха да пият кафе. — Така и не питахме Френчи за Джина. А трябваше. Като чета досието му, той няма как да не е знаел за нея. Само че ние не го попитахме, а и той не ни снесе доброволно информация по причини, за които се досещам. Но е вършил това-онова с хората на Джоуи Куфаро, а знаем също колко беше гъст с Носа и какъв клюкар беше онзи тип. Бас държа, че Носа, а вероятно и други, с които е работил, са му разправяли за Джина.
— А всичко това би било допустимо в съда — каза Нора за успокоение на Джесика. — Показания на заговорници, доказващи наличието на престъпна конспирация, дори такива, поименно посочващи кой кой е и кой какво върши, не се смятат за непотвърдени слухове. Когато членове на подземния свят си разправят един на друг за техните си мафиотски дела, това може да се използва като доказателство в съда. Може би е достатъчно като нексус.
В този момент обаче Нора започна да клати глава.