През целия път до сградата на федералната прокуратура Бени успя да поддържа разговор, по-скоро монолог, на спортни теми — около историята на бейзбола в Ню Йорк и многото му игрища: „Ей там някога се е намирало първото игрище за поло. Всъщност минало е през четири етапа на преустройство в бейзболно, като се почне от деветнайсети век, и там някога са играли „Ню Йорк Джайънтс“, преди да се изнесат към твоя край, Джесика. Там е играл и футболният отбор на „Джайънтс“. После Бени мина на други теми из областта на американския футбол и баскетбола. „Ти знаеше ли, че „Никс“ са кръстени на най-ранните холандски заселници, които били наричани „никърбокърс“ заради панталоните им до под коляното?“. Пристигнаха на Сейнт Андрюс Плаза 1, преди Бени да се прехвърли на хокея, и влязоха в заседателната зала на четвъртия етаж, без изобщо някой да отвори дума относно причините за разходката им до там.
Нора ги чакаше в залата. Тя щеше да играе доброто ченге — единствената свободна роля, когато в разпита участваше и Бени. Предвид факта, че това беше първият разпит на Джесика след ролевите игри в Куонтико — при които професионални актьори се справяха много добре в ролята на инатливи престъпници, — тя нямаше да участва активно.
Нора покани Конър да седне от едната страна на правоъгълната маса, директно срещу Бени. Той пусна пътната си чанта до стола и седна, но веднага се наведе с гримаса на една страна, извади айфон с размерите на половин плочка за баня от джоба на тесните си джинси и го остави на масата. Джесика седна отляво на Бени, а Нора зае свободния стол отдясно.
Когато всички се настаниха, Бени се впусна в атака. От сладкодумния любител на нюйоркските игрища и отбори нямаше и следа.
— Какво, по дяволите, си правил на събирането в памет на Куфаро с ръка около кръста на Джина?
Дори Конър да се стресна от факта, че първият сервис от мача е прицелен право в главата му, той не го показа с нищо.
— Не разбирам какво имате предвид.
Бени плесна със замах върху масата една цветна снимка 20 на 25 см, обърната към Конър. Забоде дебелия си показалец в нея и каза:
— Това си ти. Това е Джина. Тук сте след погребението на Джоуи Красавеца. Това имам предвид.
Конър не отговори веднага.
— Джина е моя стара приятелка от квартала, където живеех. Баща ѝ беше починал. Отидох да изкажа съболезнования. Това е всичко.
— Близки ли бяхте?
— Бяхме, но не гаджета, ако това имате предвид.
— Още ли сте близки?
— Поддържаме контакт.
— Хоризонтален, без дрехи? Такъв контакт ли?
— Не ми е интересно да обсъждам с вас личния си живот.
— Е, може би по това се различаваме с теб. Защото на нас ни е особено интересен личният ти живот в частта му, свързана с Джина, както и професионалният ти живот в същата му част.
— Какво значи това? — попита Конър.
— Да кажем, че имаме причини да подозираме известно припокриване между двете. Че личните ти връзки с Джина може да са ѝ дали възможност да приложи професионалните си умения върху шефа ти, който е умрял вследствие на това.
— Намеквате, че аз съм убил Тони Бърк? Това е абсурд!
— Не, не — отвърна Бени. — Намеквам, че
— Ами тогава съжалявам, че ще ви разочаровам, но не ми е интересно да разговарям с вас нито за Джина, нито за смъртта на Тони Бърк.
Настана неловка пауза, която Нора наруши:
— Имаме заповед за претърсване на телефона ти — каза тя, като посочи с пръст към черния айфон на масата пред него.
Той се ухили, все още със самоуверен вид.
— Не съм длъжен да ви го отключа. Спомням си това от новините.
Лицето на Бени пламна. Той се наведе рязко напред и огромният му гръден кош почти опря в масата.
— Ах, ти, малко говедо, какво ще кажеш за това? Какво ще кажеш, ако ти…
Конър замръзна на място при този изблик на словесно насилие. Седнала вляво от Бени, Джесика мълчаливо протегна ръка и взе телефона.
— Ей, Конър! — подвикна тя и вдигна телефона към лицето му точно когато той погледна към нея. Лицевото разпознаване сработи и телефонът се отключи с тихо кликване. — Готово! — каза тя на Бени, който беше леко объркан от случващото се.
Джесика стана с телефона в ръка.
— Ще го занеса на нашите хора от криминалистичната лаборатория. — Тръгна към вратата, но се спря, както гледаше телефона в ръката си. Обърна се към масата и каза: —О, Конър, ти си имал „Уотсъп“. Много умно, защото кореспонденцията е криптирана и никой не може да ти я чете. — Тя изчака няколко мига, преди да добави: — Освен ако не разполага с телефона ти. — Помълча още малко, докато прелистваше с палец дисплея. — Ха, ами ако тук са чатовете ти с Джина? Историята изглежда дебела. Май телефонът ти ще ни спести доста време. Чакай да повикам колегите да копират бързо всичко.
Бени не проумяваше напълно случващото се, но се облегна назад в стола си и се усмихна доволно на Конър, преди да каже:
— Глупак.
Когато Джесика се върна, Бени отново проговори:
— Хайде да не губим време. Разправи ни за теб и Джина, като започнеш отначало.
И Конър заразправя.
Когато два часа по-късно разказът му приключи, Бени попита:
— И защо ѝ е притрябвало да набеждава Кайра?