— Забрави, забрави — отвърна бързо Симпсън. — Мислех на глас. Хайде, повдигайте ѝ обвинения. Съставете чернова на обвинителния акт, изпратете я заедно с опорните точки до пресслужбата и ще насрочим моята пресконференция.

Четиримата се изнизаха мълчаливо от кабинета му, макар Бени да не се сдържа да извърне глава към Джорджин и да каже беззвучно:

— Готин килим!

Тя засия, но отвърна само:

— Приятен ден.

После всички излязоха в коридора и заслизаха по стълбите към четвъртия етаж.

<p>36</p>

Офисът на ФБР за Маями и цяла Южна Флорида беше в Мирамар и се помещаваше в един от малкото архитектурни бисери сред федералните административни сгради. Двете шестетажни крила с вълнообразни стени носеха имената на двама специални агенти, загинали в престрелка при банков обир през 1986 г. Бяха целите от стъкло, което придаваше странна прозрачност на потайната федерална агенция. Но Бени Дугън нямаше време да се наслаждава на архитектурата. Всички му бяха бесни.

Съвещанията за планиране на специални операции на ФБР обикновено протичаха делово. Командирът на спецгрупата представяше писмения план на ръководителя на разследващия екип и на директора, като тактиката при ареста бе съобразена с нивото на риска. В случая предвид факта, че Джина Куфаро беше наемна убийца, планът изискваше засилено присъствие на командоси при изпълнение на заповедта за арест в къщата ѝ в Палм Бийч Гардънс.

Трябваше да разбият входната ѝ врата точно в шест сутринта, без да чукат. С разрешението на федерален съдия можеха да използват взрив, зашеметяващи гранати, робот и куче. Снайперисти щяха да държат на прицел всички врати и прозорци.

Излагането на плана бе посрещнато с кимане около голямата съвещателна маса, докато един плътен бруклински баритон от задния ред не съсипа всичко.

— Голяма грешка, ако ме извините, че се намесвам.

Екипът от Ню Йорк бе поканен тук от колегиална любезност. Цялата отговорност за ареста беше на Маями, защото техните хора бяха изложени на риск.

— Тя е убила много хора — продължи Бени, — но няма да стреля по служители на закона, освен ако не знае, че сме такива. Ако нахлуете вътре по този начин, с шашки динамит, зашеметяващи гранати и тъй нататък, тя може да реагира, сякаш не сме ние. И тогава отиде, та се не видя. Освен това ще подходите мъдро, ако третирате мафиотите като почтени хора, на каквито обичат да се правят. Успял съм да прилъжа мнозина престъпници, като им отпусна малко повода в такива случаи.

Командирът на спецгрупата реагира професионално, но хладно:

— И вие как точно бихте подходили?

— Бих ѝ позвънил на мобилния телефон, докато сме заели позиции отвън, бих ѝ дал възможност да се облече, да си направи прическата, да си сложи грим, да отвори входната врата и да излезе заедно с мен.

— Личност с дванайсет извършени убийства — каза командирът. — Известна с владеенето на всякакви видове оръжия. И вие препоръчвате това? А къде остава грижата ви за безопасността на моите момчета?

— Вижте, знам, че имате опит — започна Бени. — Уважавам и отдавам дължимото на този опит. Гадно ми е, че вашата сграда носи имената на двама доблестни мъже, загинали при изпълнение на дълга си. Гадно ми е, че загубихте още двама в онзи случай за детска порнография през двайсет и първа. Наистина съжалявам за това. И уважавам уменията ви. Вие разбирате от тактика като никой друг. Не искам да ви засегна. Но аз разбирам от Коза Ностра. Познавам мисленето им. Джина се смята за un uomo d’onore — мъж на честта, макар да е una donna. За нея правилата имат значение: никакви убийства с използване на взривни устройства, никакви убийства на мирни граждани, никакви убийства на служители на закона. Знам, че си мислите, че ако я призовем да се предаде, тя ще се барикадира вътре. Няма да го направи. Ще изложим по-малък брой от хората ви на риск. И ще постигнем с нея нещо, което може да ни е от полза по-нататък: ще я оставим да излезе пред очите на съседите си така, както иска да я видят и запомнят.

В стаята настана тишина.

— А аз ще вляза сам през тази врата — каза Бени. — Ако нещата се сговнят, ще го отнеса само аз. Не моля никого да рискува заедно с мен.

Последните му думи, изглежда, се харесаха на командира.

— Разбрано — кимна той. — Нека да поговоря с шефовете ни. Ще ви държим в течение.

Телефонът на Джина иззвъня пет пъти, преди по високоговорителя на Бени да се чуе сънен глас:

— Какво?

— Джина Куфаро, тук е специален агент Бени Дугън от федералната прокуратура в Манхатън. Чуваш ли ме добре?

— Да, да — каза гласът, вече поразбуден. — Какво искаш?

— Аз всъщност съм точно пред жилището ти в момента, а с мен е цялото ФБР на Маями. Имаме заповед да те арестуваме. Хората от Бюрото се канят да разбият вратата на жилището ти и да те извлекат навън. Но аз исках да ти дам няколко минути да се подготвиш и да излезеш при мен до входната врата. Да го направим като професионалисти, вместо да се получи като с някой скапан наркопласьор, когото изкарват с белезници от дома му. Какво ще кажеш?

Настъпи дълга пауза.

— Познавам те, Дугън. Ти отдавна си в играта. Права ли съм?

Перейти на страницу:
Нет соединения с сервером, попробуйте зайти чуть позже