— Много отдавна — отвърна Бени. — Знаехме се с баща ти. Ти беше още дете.
— Така си и мислех. — Джина беше вече напълно будна. — Няма нужда от тази армия. Дай ми пет минути, да речем, десет, и ще се видим при вратата.
— И… ей! — добави Бени. — Да не се ебаваш с разни веществени доказателства, докато си вътре.
— Да бе! — отвърна Джина и затвори.
Бени погледна командира, който стоеше до него, вперил поглед в дисплея на телефона му.
— Окей? — попита Бени.
— Окей. Но в момента, в който отвори вратата, цялата става на червени точки. Опита ли се да ти посегне, умира на място.
Бени отвърна с тънка усмивка:
— Оценявам загрижеността ти. Но мисля, че всичко ще е наред.
Девет минути по-късно входната врата на Джина се открехна на няколко сантиметра, после се спря, докато тя надникна навън и видя огромния Дугън, преди да я отвори докрай. Беше с високи токчета, сив официален костюм с панталон и синя блуза, с безупречна прическа и грим, сякаш излизаше да показва имоти на купувачи. Защо жените винаги казват, че им трябва час да се приготвят?, помисли си Бени.
— Здрасти — каза той. — Целият квартал те зяпа. Какво ще кажеш да влезем вътре и да ти сложа белезниците. — Той посочи сакото на костюма ѝ. — Ще ги закопчая отпред и ще можеш да го преметнеш отгоре, за да не се виждат.
— Благодаря ти — каза Джина, докато смъкваше сакото.
Секунди по-късно Бени и една добре облечена дама, преметнала сакото си през ръцете, слязоха по стъпалата на къщата и се вмъкнаха на задната седалка на форд експлорър без отличителни знаци; зад волана беше един агент от спецгрупата, а до него на предната седалка — самият командир. Вратите се затвориха и автомобилът потегли.
— Разбираш ли правата, които току-що ти изложих? — попита Бени, след като прочете на Джина арестантските ѝ права на задната седалка.
— Да — отвърна тя. — И съм ти благодарна за любезността, но няма да кажа дума повече. — Акцентът ѝ на нюйоркско момиче беше станал отчетлив. — Искам само да говоря с адвоката си, Салваторе Бътлър.
Бени се изсмя гърлено.
— Сал е твоят човек? Трябваше да се досетя. Знаеш, че беше адвокат и на Носа, нали? Не знам как ще се чувства сега, след като ще трябва да представлява човека, сложил край на предишния му… хм, ангажимент. Но можеш да му се обадиш, докато в Бюрото ти оформят документите.
Джина не реагира на никоя от думите му, вперила поглед право напред, докато колата ги отнасяше към офиса на ФБР в Уест Палм Бийч, където щяха да ѝ вземат пръстови отпечатъци и да я снимат за досието ѝ, преди да я отведат във федералния съд.
— Сал, Бени Дугън е на телефона.
— Бени! — прогърмя гласът в слушалката, също така театрално приповдигнат, както и в съдебната зала. — Стари приятелю! Да не си закъсал пред закона? Нужна ти е качествена защита?
Бени се изсмя.
— Да пази Господ, Сал. Няма такова нещо. Сега съм в Южна Флорида. Току-що закопчах Джина Куфаро по обвинения, повдигнати от службата ми. Прочетох ѝ правата и тя каза, че иска да говори с адвоката си, тоест с теб.
— Какви са обвиненията?
— Множество убийства по поръчка на нещо, дето му викат Коза Ностра. Може би си чувал?
— Измислица на Холивуд и напористите прокурори, приятелю. И ти го знаеш. Тази тъй наречена ма
Бени отново се изсмя. Отработеният начин, по който Бътлър отричаше съществуването на Коза Ностра и нарочно произнасяше погрешно думата „мафия“, винаги го развеселяваше.
— Запази си силите за съдебната зала, Сал. Ще я представляваш ли или не?
— Ами зависи дали с нея ще постигнем определена степен на единомислие, на симбиоза — той произнесе думата сричка по сричка: сим-
Бени го прекъсна:
— Разбрах, Сал. За да те успокоя, тя е фрашкана с мангизи. Ще може да си плати за предостатъчно единомислие с теб.
— Значи ще постигнем желаната сим
— Преди да навлезете прекалено дълбоко в симбиозата, трябва да знаеш, че едно от убийствата, в които е обвинена, е на Носа…
Бътлър не отговори веднага.
— И защо това трябва да ме притеснява?
— Ами спомняш си, че той беше твой клиент, преди тя да го застреля два пъти в челото и да навре канарче в устата му. Помислих си, че може да имаш някакви колебания в тази връзка.
— Никакви — отвърна бързо Бътлър. — Сигурно ти пък си спомняш, че по онова време господин Д’Амико направи безразсъден опит да спаси кожата си, като отправи необосновани обвинения към други предполагаеми членове на мафията. Опит, за който аз нямах абсолютно никаква информация, между другото. Толкова безразсъден, че направо не е за вярване. Тъй или иначе, аз съм професионалист, а госпожица Куфаро се нуждае от компетентна адвокатска защита срещу обвинения, които нямат абсолютно никаква стойност…
Бени го прекъсна:
— Сал, ти представа си нямаш какви са обвиненията.
— Всъщност в общи линии имам. Смятало се, че е убила много хора. Това е абсурд и — да повторя — ако допуснем, че между нас възникне подходяща сим
Бени отново се изсмя гърлено.