Сентрал Парк Уест полностью

— Е, добре, малко ми е странно, но няма проблем. Казвам се Кайра Бърк и съм на трийсет и девет години. Моминското ми име е Подолски. Родена съм в Истън, Пенсилвания, и съм отгледана от баба ми и дядо ми. Не познавам баща ми, а майка ми почина от свръхдоза, когато бях на пет. — Кайра помълча малко и продължи: — Както и да е, баба и дядо ме гледаха, докато завърших общинската гимназия в Истън, после ме приеха в Йейл, където получавах стипендия, но платих обучението си главно със заеми и работа в кампуса. По образование съм юрист, завършила съм Правния факултет на Колумбийския университет, където сега преподавам трудово право и полово равенство. Стартирах програма за момичета в рискови групи в Истън, Ню Хейвън и Южен Бронкс. Обществото им дължи нещо повече от това да завършат гимназия. Необходими са им примери за подражание и наставници, които да им дадат увереност да си изградят кариери и да израснат като лидери. Винаги съм се интересувала от политика и социално управление. Когато бях на трийсет, на едно благотворително събитие се запознах с тогавашния губернатор Тони Бърк — беше по време на първия му мандат — и двамата си допаднахме. Забелязах, че се интересува от същите неща, от които и аз, и тъй като беше отскоро разведен, започнахме да се виждаме. Влюбихме се. Може би съм била наивна… не, всъщност наистина бях, но той ми се струваше лидерът, от когото се нуждаеше тази страна. Лидер, вярващ в силата на свободния пазар, но същевременно дълбоко загрижен, или поне представящ се за такъв, за нещата, от които се вълнувах и аз: здрава обезопасителна мрежа за уязвимите групи, съблюдаване на Конституцията, зачитане на човешките права и правата на жените, прогресивно данъчно облагане, опазване на околната среда. Може да ви прозвучи глупаво, но той излъчваше някакво рицарско достойнство и ми каза, че иска да бъда негов партньор в мисията му. Да бъда неговата Гуиневир, а той моят Артур, нещо такова. Казах на приятелките си, че ми напомня на младия Кенеди, но без проблема с ципа на панталона. Господи, колко съм се заблуждавала!

Тя си пое дъх и продължи:

— Твърдеше, че е феминист и застъпник за правата на жените, но впоследствие открих, че е един лъжлив безогледен хищник, стремящ се да преспи с всяка, която му паднеше подръка, с нейно съгласие или против волята ѝ. Абсолютен измамник. Честно казано, с облекчение се махнах от него, за да водя свой собствен живот тук — тя посочи с ръка кухнята около себе си, — в тази малка къща. Но внезапно умря и… край с новия ми живот. Едва ли не ме накара да съжалявам, че е мъртъв. Но не съвсем. Е, как звучи това като история?

Паркър спря да пише и вдигна глава.

— Перфектно. Точно каквото ми трябваше. Ще имам още въпроси, но сега нека да поговорим за делото.

И той ѝ разказа накратко за проучванията, които е направила тяхната консултантка по подбора на съдебно жури. Било грозна картина. Всички сякаш вече имали съставено мнение, че тя е виновна. Кайра изпусна въздух през сбърчените си устни.

— Значи все още не се е намерил потенциален съдебен заседател, който да смята, че не съм убила Тони? Всички ли вярват на глупостите, които четат в таблоидите?

— Вижте, ще се намерят заседатели — отвърна той. — В Манхатън има много хора, които не четат вестници и нямат представа какво се случва по света. Което, като гражданин, аз лично не смятам за голямо предимство, между другото. Но не се безпокоя дали ще намерим дванайсет души, които да кажат, че могат да бъдат безпристрастни и справедливи. Повече се безпокоя от доказателствата, които ще бъдат представени, и как ще реагираме на тях.

Кайра се наведе напред от старинния дървен стол, на който седеше.

— Разкажете ми.

— Ами, първо, открили са портиера. Той ви познава от години и твърди, че ви е видял да влизате и излизате от сградата по времето, когато Тони е бил убит. Записите от камерите потвърждават думите му. Нещата, които сте носили, са открити в дома ви: шалът, очилата, елегантното манто…

— Това са глупости. Всеки може да си купи шал „Ермес“.

— Да, разбира се. Остава обаче фактът, че вашата двойница, която изглежда досущ като вас, е задала верния код в асансьора, за да се качи до пентхауса.

— Много хора знаят този код. Всички служители на Тони, а и жените, които е чукал, вероятно го знаят.

— Вижте, не твърдя, че нямаме аргументи. Просто ви излагам с какво разполагат те. Няма следи от борба, значи е бил някой, когото съпругът ви е познавал. А и телефонът ви е бил изключен във времевия отрязък около смъртта му. Включил се е час след това.

— Това е някакво… — започна Кайра.

— Имат солидни доказателства относно вероятността вие да сте го убили: показанията на портиера, записите от камерите и всичко останало. Ще ни е доста трудно да ги оборим, като твърдим, че през цялото време сте били тук сама и сте чели книга. Но аз се отклоних.

— Обаче няма запис, на който тръгвам от тук, нали?