— Така е в известен смисъл — каза той. — Само някакви размазани записи на много хора, които влизат и излизат в тъмното през портите на тази странна затворена уличка. Не е ясно кои са, така че нашето алиби е доста неубедително. — Той въздъхна и продължи: — А що се отнася до мотива, там доказателства колкото щеш. Изглежда, че твърде злостно сте хулили покойника пред колегите си в Колумбийския преди преждевременната му смърт. Някои от тях са призовани за свидетели, за да разкажат с каква ненавист сте го описвали като женкар, грубиян, лъжец и негодник.
— Всичко това е вярно — отвърна Кайра, — както че съм го казала, така и че той наистина си беше женкар, грубиян, лъжец и… боклук. Но не съм го убила аз, а ако го бях направила, в никакъв случай нямаше да се оставя да ме хванат.
Паркър направи гримаса и се облегна назад, затъкна палци под тирантите си и ги изпъна напред, като плъзгаше ръцете си нагоре-надолу.
— Несъмнено, несъмнено, но… това не е доказателство в наша полза, нали?
— Не е — съгласи се тя.
— Те ще призоват адвокатите му да разкажат пред заседателите за бракоразводното ви дело и че при задействане на предбрачното споразумение е нямало да получите нищо. Освен ако той не умре преди развода. Тогава получавате всичко. — Паркър пусна тирантите си, които го шляпнаха по корема, и добави: — Е, това е положението.
Ехидността му започваше да я дразни.
— Забавно ли ви е? — попита рязко тя, като също се облегна назад.
Той я погледна обидено.
— Категорично не. — Насочи показалец към нея и каза: — Смятам, че моята клиентка наистина е невинна, което ми се случва рядко, и това ме плаши до смърт. Предпочитам да представлявам хора, които са виновни. Чувствам се по-малко напрегнат. Така че, не, не ми е забавно. — Той се наведе напред и подпря лакти на масата. — Но държа да видите ясно срещу какво сме изправени. Ненавиждали сте този човек, щели сте да загубите много пари, ако се разведете с него, а портиерът и камерите казват, че сте били там по едно и също време с убиеца.
Тя не се поколеба:
— Аз все още предлагам нашата теза да бъде, че е самоубийство.
Паркър се усмихна кисело.
— Това вече го обсъждахме, но вижте, животът си е ваш и аз ще постъпя така, както ми наредите, в разумни граници. Но посетителката и поръчаната вечеря затрудняват неимоверно задачата ми. Ако наистина е било самоубийство, какво сте правили вие там? А ако не сте били вие, откъде се е взела тази ваша двойница? Пък и вечерята. Няма човек на света, който ще поръча любимия си стек и ще се самоубие, преди той да е пристигнал. Освен това криминалистичната експертиза не съответства на тезата за самоубийство. Открили са дупчица в ризата му и влакна от нея по иглата.
— Е, и? — попита объркано Кайра.
— Излиза, че се е инжектирал през ръкава си и чак след това го е запретнал, когато е умирал. Не съм доктор, но ми изглежда малко вероятно.
Кайра изучаваше жилките на дървената маса.
— А и онази бележка. Изключено е този гадняр да е изпитвал вина за каквото и да било.
Тя издиша шумно.
— Мда, някой го е очистил. Което е било в услуга на обществото, само че не съм била аз.
— Мда — повтори Паркър, сякаш я имитираше. — Нещата опират до показанията ви, които трябва да посеят основателно съмнение у журито. Нямаме кой знае за какво да се хванем, за да оборим доказателствата на прокуратурата. Значи трябва да убедите заседателите или поне един от тях, че не сте го извършили вие. Като за начало не бива да показвате, че се радвате на смъртта му. Никакви приказки за „услуга на обществото“, ясно ли е? Трябва да се научите на дисциплина.
Кайра потръпна и кимна.
— Ами, господин адвокат, нека пуснем съобщение до медиите колко съм опечалена, че съпругът ми е убит, и че някой от многобройните му врагове се опитва да се измъкне, натапяйки мен, бедната невинна съпруга. Да направим всичко необходимо, за да променим наратива.
— Добре — каза уморено Паркър и отвори нова страница в бележника си. — И така, вие кого подозирате?
— Първата му жена, Мериън, го ненавижда… пардон, ненавиждаше го. Тя съсипа живота си в името на кариерата му, роди му дете, а мръсникът я прецака дори повече, отколкото мен. Лъжите, униженията. Трийсет години се е примирявала, защото… и аз не знам защо, вероятно заради сина си, когото смята за богопомазан. И след всичко, което е изтърпяла, той я зарязва, а хората му я очернят пред медиите: лабилна, душевноболна, бреме, което той не е могъл повече да носи, докато служи на избирателите си. Долна история.
— И защо би го убила чак сега, след толкова време?