— Първо, нямам представа какво значи „мистификация“, но това е коронен номер на Сал. Смята, че неговите клиенти от мафията трябва да го видят как се бори за тях. Прави го за Джина и за Фамилията с главно „Ф“.
Уитни вече не гледаше гневно. Изглеждаше колкото объркан, толкова и развеселен.
Нора пристъпи спокойно до масата на защитата и вдигна от нея един документ.
— Господин съдия, представям на съда доказателство двайсет и три на обвинението и писмена декларация за неоспорване на всички тези данни, подписана
Съдия Уитни погледна документа и вдигна очи.
— Господин Бътлър, това вашият подпис ли е?
— Така изглежда, господин съдия, и все пак подозирам, че има някаква врътка, която възнамерявам да изясня. Но докато разследвам случая, не бих желал да обременявам съда. За момента оттеглям възражението си.
— Чудесно, господин Бътлър, възражението ви е оттеглено и данните на авиокомпанията се представят като доказателство. Моментът ми се струва подходящ да приключим за днес. Може би това ще ви даде допълнително време, за да изясните получилото се объркване.
Бътлър не го спомена повече.
Рано на следващата сутрин Нора завари Кармен да я чака в кабинета ѝ е найлонов плик в скута си.
— Здрасти, какво става? — попита Нора.
Кармен вдигна найлоновия плик с цип, в който имаше зелен хартиен плик е размери на пощенска картичка.
— Това беше снощи в пощенската ни кутия.
— И аз получих такова — каза Нора и извади от чантата си същия найлонов плик с цип. — Радвам се, че и двете сме взели мерки да запазим отпечатъците.
Бяха получили еднакви пощенски картички, изпратени на домашните им адреси без марки и подател. И двете бяха с пожелания за скорошно оздравяване, и на двете отпред имаше нарисувана приличаща на канарче жълта птичка. Във всяка картичка имаше снимка на децата им — Софи и Илай, — направена от разстояние. Върху лицето на всяко дете беше нарисувано кръстче като от оптически прицел.
Когато видя картичките, Бени изригна:
— Писна ми вече! Това трябва да престане веднага!
— Какво смяташ да направиш? — попита Кармен.
Без да ѝ отговори, Бени се обърна към Джесика, която беше на бюрото си:
— Дай ги за анализ, виж дали ще изкараме нещо от тях, но загадка няма. Това е пак оня плужек Рико Фарачи.
После каза на Кармен:
— Виж, ти просто си гледай делото. Не им позволявай да те обсебват. А пък аз ще видя дали не мога да изпратя на свой ред послание.
Тази сутрин процесът се насочи към другите единайсет убийства, като Кармен влезе в ролята на водещия прокурор. На съдебните заседатели им бе представено в обобщен вид какво биха казали дадени свидетели, ако бъдат призовани да дадат показания в зала. Както можеше да се очаква, Бътлър се съгласи да потвърди истинността на тези предадени в сбит вид показания, защото самият той не желаеше да губи време в разпити на свидетели на живо, така че заседателите научиха от Кармен обстоятелствата около останалите убийства, данните от телефона на Милдред и от авиокомпаниите за пътуванията ѝ до и от местата на убийствата, за експресните пратки по „ФедЕкс“, които бе изпратила до себе си в девет от дванайсетте случая. Нора и Кармен смятаха да излязат с твърдението, че това са били оръжията, с които са извършени убийствата. Поради риска да бъдат открити при проверката за безопасност тя се бе отказала да ги внася със себе си в самолета, затова си бе изпращала пистолетите с „ФедЕкс“ и вероятно ги бе захвърляла след извършване на всяко убийство, вместо да се опитва да си ги върне във Флорида, където лесно би могла да си набави нови.
В случая на Тони Бърк липсваше пощенска пратка, защото той беше убит с инжекция; нямаше и при убийството на Носа, но Джина имаше предостатъчно приятели с пистолети в Ню Йорк. Също и при убийството в Атланта нямаше изпратен пакет, но данните сочеха, че тогава тя бе пътувала с кола. Балистичната експертиза от Атланта съвпадаше с тази от по-късно убийство. Аргументът на обвинението беше, че Джина си е прибрала пистолета от Атланта, за да го изпрати по пощата до мястото на следващото убийство, след което го е захвърлила.