Шантарам полностью

Разпоредбите се прилагаха по различни начини. Когато някой искаше да напусне страната и легално да смени рупии за долари, той или тя трябваше да представи паспорт и самолетен билет в банката. Касиерът в банката проверяваше датата на отлитане на билета и маркираше и него, и паспорта, за да потвърди, че на притежателя им е предоставен пълния лимит от американски долари срещу рупии. Транзакцията не можеше да се повтори. Нямаше законен начин пътникът да закупи повече американски долари за едно пътуване.

Почти всички в Индия имаха поне по малко черни пари, скътани под дюшека — от няколкостотинте рупии, спечелени от работника и недекларирани пред данъчните, та чак до милиардите рупии, натрупани от престъпления. За черната икономика се твърдеше, че превъзхожда почти един път и половина пъти по размер законната, бялата икономика. Всеки, който притежаваше хиляди или стотици хиляди недекларирани рупии, подобно на многото индийци, пътуващи в командировки, не можеше да си купи с тях законни пътнически чекове — банката и данъчното винаги настояваха да знаят откъде идват парите. Затова единствената реална алтернатива беше да се купят долари на черно от чейнджаджиите. Така милиони рупии в Бомбай всеки ден се разменяха на черно срещу американски долари, английски лири, дойче марки, швейцарски франкове и други валути — търговия, която беше тъмното огледало на законния валутен обмен.

— Аз купувам хиляда американски долара от турист за осемнайсет хиляди рупии, а обменният курс, определен от банката, е петнайсет — обобщи Халед. — Той е щастлив, защото е получил три хиляди рупии повече, отколкото в банката. После аз продавам доларите на индийски бизнесмен за двайсет и една хиляди рупии. Той е щастлив, защото е купил доларите с черни пари, които иначе не може да декларира. След това слагам трите хиляди рупии настрани и купувам нови хиляда долара от друг турист за осемнайсет хиляди. Това е простото уравнение в центъра на валутните далавери.

За да намира туристите и да ги примамва да обменят парите си, мафиотското ръководство на Кадербай използваше малка армия от улични търговци, гидове, просяци, управители на хотели, пикола, ресторантьори, келнери, съдържатели на дюкяни, служители от авиолиниите, туристически агенти, собственици на нощни клубове, проститутки и шофьори на таксита. Една от задачите на Халед беше да ги следи. Сутрин той се обаждаше на всички, за да им съобщи обменния курс за всички най-важни валути. На всеки два часа бяха съобщавани новостите при промяна на курса. На разположение двайсет и четири часа в денонощието имаше едно такси с двама шофьори. Сутрин Халед обикаляше пласьорите във всички квартали и раздаваше пачки рупии на уличните чейнджаджии. Амбулантни търговци и други улични мошеници водеха туристи и бизнесмени. Чейнджаджиите обменяха валути. Пласьорите по цял ден обикаляха чейнджаджиите и ги снабдяваха с нужните суми в брой. Събирачите правеха по няколко обиколки за работно денонощие и прибираха пачките чужда валута.

Халед следеше събирането и обмена в хотелите, офисите на въздухоплавателни компании, туристическите агенции и другите учреждения, изискващи по-висока степен на дискретност. Правеше две основни обиколки на своите събирачи в ключовите квартали — една по обяд и една късно вечер. На ченгетата във всеки квартал се плащаше, за да не виждат всичко онова, което би накърнило чувствата им. В замяна Кадербай обещаваше, че ако намери за нужно да приложи насилие — в случай че някой се опита да обере хората му или им се противопостави — то ще бъде наложено бързо и сигурно и по никакъв начин няма да засегне полицаите или да ги лиши от дела им. Отговорността за поддържането на дисциплината и налагането на Кадеровия контрол падаше върху Абдула Тахери. Екипът му от индийски гунди и ирански ветерани от войната с Ирак се грижеше нередностите да се случват рядко и да бъдат безмилостно наказвани.

— Ще работиш с мен, докато събирам — заяви Халед. — С времето ще се научиш на всичко, но сега искам да се съсредоточиш върху по-мъчните петзвездни хотели и офиси на въздухоплавателните компании. Там, където се носи риза и вратовръзка. Аз ще идвам с теб, особено в началото, но според мен ще бъде добре ако един гора, добре облечен бял чужденец, събира парите по тези места. Ще бъдеш невидим. Няма и да те поглеждат втори път. А ако работят с теб, нашите контакти ще се напрягат много по-малко. След това искам да навлезеш в бизнеса с пътуващите работници. Там един гора също ще ми е от полза.

— Бизнесът с пътуващите работници?

— Страшно ще ти хареса — отвърна той и ме погледна в очите със същата тъжна усмивка. — Ще ти компенсирам лишенията, които си търпял в „Артър Роуд“. Само първа класа!