Шантарам полностью

Далаверите с пътуващите работници, обясни ми той, били особено доходен клон на чейнчаджийството. Те включвали огромен брой хора от милионите индийци, работещи в Саудитска Арабия, Дубай, Абу Даби, Мускат, Бахрейн, Кувейт и целия Персийски залив. На индийските гастарбайтери, наемани на договор за три, шест или дванайсет месеца като домашна прислуга, чистачи и общи работници, обикновено им плащали в чужда валута. Повечето от тях се опитвали да обменят заплатите си на черния пазар, още щом се приберат в Индия, за да припечелят някоя рупия отгоре. Ръководството на Кадеровата мафия им спестяваше време. Когато продаваха чуждата си валута на Кадербай, на арабските работодатели се предлагаше малко по-изгоден курс и така можеха да плащат на работниците си в рупии по черния курс в Индия. По този начин им оставаше излишък от рупии и печелеха от това, че плащат на работниците си.

За много работодатели от Персийския залив изкушението от подобно валутно престъпление се оказва неустоимо. Под разкошните си дюшеци те имали запаси от недекларирани и необложени с данъци пари. Синдикатите уреждали на индийските гастарбайтери да се плаща в рупии след завръщането им в Индия. Работниците били доволни, защото получавали по черния курс, но не им се налагало да преговарят лично с инатливите черноборсаджии. Шефовете, от своя страна, били доволни, защото печелели от плащанията чрез синдикатите. Черноборсаджиите били доволни, защото в реката на търсенето от страна на индийските бизнесмени, пътуващи в командировки, се вливал постоянен приток от долари, дойче марки, риали и дирхами. Само правителството губеше, но от това никой от многото хиляди забъркани в далаверата не се срамуваше кой знае колко.

— Аз… цялата тази работа някога беше мой специалитет… — каза Халед, след като дългият първи урок най-сетне приключи. Гласът му затихна и не бях сигурен дали се е унесъл в спомени, или просто не му се говореше повече. Зачаках.

— Докато учех в Ню Йорк — продължи той най-сетне, — работех по една дисертация… Писах дисертация за неорганизираната търговия в древността. Майка ми изследваше тази област преди войната от 67-ма. Когато бях малък, тя създаде у мен интерес към черните пазари на Асирия, Акад и Шумер и отношенията им с търговските пътища, данъците и империите, изграждани около тях. Когато сам започнах да пиша, нарекох работата си „Черният Вавилон“.

— Примамливо заглавие.

Той ме стрелна с поглед — искаше да се увери, че не го подигравам.

— Сериозно! — побързах да кажа. Исках да го предразположа, защото започваше да ми става симпатичен. — Мисля, че темата е добра за дисертация, а заглавието е примамливо. Според мен трябва да я довършиш.

Той пак се усмихна.

— Е, Лин, животът е пълен с изненади и както казваше чичо ми в Ню Йорк, повечето от тях не радват трудещия се глупак. Сега работя за черния пазар, вместо да работя по него. Сега съм в Черния Бомбай.

Огорчението в гласа му беше тревожно. Челюстта му се стегна в мрачно, почти сърдито изражение, втренчил поглед в преплетените си длани. Опитах се да насоча разговора по-далеч от миналото.

— Знаеш ли, аз си имах работа с дял от черния пазар, който може да те заинтересува. Чувал ли си за търговията с лекарства на прокажените?

— Разбира се — отвърна той и в тъмнокафявите му очи проблясна интерес. Той прокара ръка по лицето си и нагоре, по късата, подстригана по войнишки коса, преждевременно прошарена със сиви и бели жилки. Жестът изтри мрачните му спомени и той се съсредоточи върху мен. — Чух, че си се запознал с Ранджит. Невероятен е, нали?

Говорихме за Ранджитбай, кралят на малката група прокажени, и за черния пазар, който те бяха организирали из цялата страна. Мистериозният им занаят очароваше еднакво и двама ни. Като историк или човек, който някога е мечтал да стане историк, също като учената си майка, Халед беше заинтригуван от дългата еволюция и прикритостта на организацията на прокажените. Като писател аз бях провокиран от историята на техните страдания и уникалния им отклик. След двайсет минути въодушевена жива дискусия се договорихме заедно да посетим Ранджит и да научим повече за историята на черния пазар за лекарства.

И с това обещание между двама изгнаници, между учен и писател, ние двамата с Халед установихме проста, но трайна връзка на интелектуално уважение. Сприятелихме се бързо и без въпроси, както правят престъпниците, войниците и другите оцелели от бедствия. Всеки ден го посещавах в оскъдно мебелирания му спартански апартамент, близо до гара Андери. Уроците продължаваха по пет-шест часа. Темите се скитаха свободно от древната история до политиката на валутния курс на Централната банка, от антропологията до фиксираните и плаващите валути и за един месец с Халед Ансари научих повече за това твърде обикновено, ала сложно престъпление, отколкото повечето улични чейнджаджии на долари и марки научават за година работа.