Шантарам полностью

— Мисля, че за бизнеса ще е добре — отвърна той безстрастно. — Стига наследникът да е ясен, а той е Раджив. Убийствата винаги са добри за бизнеса.

— Но ще има безредици. Вече се говори, че банди са погнали сикхите. Докато идвах насам, видях сборището.

— Да, и аз го видях. — Той се обърна и ме погледна в очите. Неговите бяха тъмни, почти черни и блестяха трескаво от усилията му да проявява бездушие. — Но дори и това ще е добре за бизнеса. Колкото повече безредици избухнат, колкото повече са убитите, толкова повече ще се търсят долари. Утре сутринта вдигаме курса.

— Пътищата може да са задръстени. Ако има морча и бунтове, може би няма да ни е толкова лесно да обикаляме.

— Ще те взема от вас в седем и отиваме право при Раджубай — говореше за стаята в квартала „Форт“, където мафията броеше спечелените на черно пари, и за Раджу — мъжа, който я стопанисваше. — Няма да ме спрат. Колата ми ще се промъкне. Какво ще правиш сега?

— Веднага след като съберем парите ли?

— Да. Имаш ли време?

— Разбира се. Какво искаш от мен?

— Да ме оставиш и да продължиш с колата. — Облегна се назад, лицето и тялото му се отпуснаха и той въздъхна тежко — от изтощение или униние. — Обиколи момчетата и им кажи утре рано сутринта да дойдат при Раджубай. Намери колкото можеш повече. Ако стане страшно, всичките ще ни трябват.

— Добре, поемам го. Трябва да поспиш, Халед. Изглеждаш уморен.

— Мисля, че да — усмихна се той. — Следващите няколко дни няма да се спи.

Той затвори очи и главата му заклюма в такт с движението на колата. После внезапно се събуди, изправи се и започна да души из въздуха.

— Ей, каква е тая шибана миризма, човече? Някакъв одеколон ли е? Обгазявали са ме със сълзотворен газ и той миришеше по-хубаво!

— Не питай — отвърнах и едва удържах усмивката си през стиснатите зъби, докато разтривах петното от Прабакеровия парфюм на гърдите си. Халед се засмя и се взря в беззвездната тъмнина — там, където нощта се срещаше с морето.

Рано или късно съдбата ни събира един по един с всички хора, които ни показват какви е можело и какви не бива да станем. Рано или късно срещаме пияницата, прахосника, предателя, безжалостния ум и изпълненото с омраза сърце. Но съдбата шмекерува, разбира се, защото обикновено обикваме или жалим всички тях. И не е възможно да презреш човек, когото искрено жалиш, да пропъдиш човек, когото обичаш истински. Седях до Халед в тъмното, докато таксито ни возеше към престъпните ни дела. Седях до него сред потока от разноцветни сенки, обичах честността и твърдостта му и жалех омразите, които отслабваха силите му и го мамеха. И лицето му, което на моменти се отразяваше в изпълнилата прозореца нощ, бе натежало от съдбовност и бе лъчисто, също като лицата от картините, изобразяващи обречени, окичени с ореоли светци.

Двайсет и трета глава

— Където и да отидеш по света, в което и да е общество, нещата, свързани с правосъдието, винаги са едни и същи — каза ми господарят Абдел Кадер Хан, моят мафиотски бос и баща сурогат след шест месеца служба при него. — В закона, следствието, съдебните дела и присъдите се набляга на това доколко е престъпен грехът, а не доколко престъплението е грях.

Седяхме в претъпкания, горещ, изпълнен с чудни ухания ресторант „Саурабх“ в квартал Сасундок. В „Саурабх“ сервираха най-хубавата дхоза с масала в Бомбай, града, в който пет хиляди ресторанта си съперничеха за тази чест. Но въпреки всичко, а може би и заради това, ресторантът беше малък и относително неизвестен. Името му не беше включено в никой пътеводител за туристи, нито в епикурейските колони на ежедневниците. Беше работнически ресторант и от сутрин до вечер беше пълен с работници и работнички, които го обичаха и го пазеха в тайна, само за себе си. Ястията, съответно, бяха евтини, а обзавеждането — функционалният минимум. Въпреки това беше безупречно чист, а зрелищните барокови платна на хрупкавата дхоза, която тичащите келнери разнасяха по масите, измежду всички ястия в града бяха приготвени с най-възхитителните смеси от подправки.

— За мен е вярно обратното — продължи той, докато се хранехме. — За мен най-важното е доколко престъплението е грях. Ти току-що ме попита защо не печелим от проституция и наркотици като другите съвети, и аз ти отговарям — заради греха в тези престъпления. Заради това аз няма да продавам деца, жени, порнография или дрога. Заради това аз няма да позволя в моите райони да става това. Във всички тези неща делът на греха в престъплението е толкова голям, че човек трябва да продаде душата си заради печалбата. А щом човекът продаде душата си, той се превръща в човек без душа и трябва да стане истинско чудо, за да си я възвърне.

— Ти вярваш ли в чудеса?

— Разбира се, че вярвам. В душата си всички ние вярваме в чудеса.

— Боя се, че аз не вярвам — заявих усмихнато.

— Убеден съм, че вярваш — настоя той. — Не би ли казал например, че освобождаването ти от затвора „Артър Роуд“ беше чудо?

— Трябва да призная, че по онова време ми се струваше, че е чудо.