Шантарам полностью

Открихме ги, но това ни отне цял ден и почти цяла нощ. Най-накрая решаващата насока ни даде Хасаан Обикуа, друг нигериец. Мъжете бяха туристи, съвсем нови в града, Обикуа не ги познаваше. Нямаше точна представа за мотивите им — бяха свързани с някаква сделка с наркотици — но мрежата му от свръзки беше потвърдила, че са твърдо решени да ми навредят.

Рахим, шофьорът на Хасаан, почти напълно оправил се от побоите в затвора, откри, че са се настанили в един хотел във „Форта“. Предложи ми да разреши проблема: Съзнаваше, че ми е длъжник за това, че го откупих от затвора „Артър Роуд“. Със сериозно, почти срамежливо изражение той ми предложи да уреди да убият мъжете, бавно и болезнено, като лична услуга. Явно смяташе, че това е най-малкото, което можеше да стори при тези обстоятелства. Отказах. Трябваше да разбера за какво е всичко това и да го прекратя. Явно разочарован, Рахим прие решението ми и ни поведе към малкия хотел във „Форта“.

Влязохме вътре, а той остана да чака навън при двете ни коли. Салман и Санджай останаха с него да вардят улицата. Тяхна задача беше да спрат ченгетата, ако пристигнат, или да ги задържат достатъчно, докато напуснем хотела.

Един от свръзките на Абдула, шепнейки, ни вкара в стаята, съседна на наетата от тримата африканци. Долепихме уши до междинната стена и чухме ясно гласовете им. Шегуваха се и си приказваха за банални, нямащи нищо общо с тази история неща. Най-сетне единият изрече нещо, което накара кожата по черепа и лицето ми да се изопне от ужас.

— Той носи медал — каза. — На врата си. Златен е. Искам го тоя златен медал.

— Обувките му ми харесват, кубинките — обади се друг глас. — Искам ги.

Продължиха да обсъждат плана си. Поспориха. Единият беше по-настоятелен. Другите най-сетне се съгласиха с идеята му да ме проследят от „При Леополд“ до тихия паркинг до моя блок, да ме пребият до смърт и да съблекат трупа ми.

Странно беше да стоиш в тъмното и да слушаш подробности за собственото си убийство. Стомахът ми се сви от смесицата на гадене и ярост. Надявах се да чуя нещо, което да ме насочи, нещо, свързано с мотива им, но те не споменаха нищо подобно. Абдула слушаше, долепил лявото си ухо до тънката преграда, а аз слушах с дясното. Само педя разстояние разделяше очите ни. Сигналът за действие, който му дадох — кимване с глава — беше толкова незабележим, че сякаш му го предадох телепатично.

Викрам, Абдула и аз застанахме пред вратата им с пъхнат в ключалката шперц. Преброихме — три… две… едно, завъртях шперца и побутнах вратата. Не беше заключена отвътре. Дръпнах се и я отворих с ритник. Последва секунда, три секунди пълна тишина — стреснатите и изненадани мъже се опулиха насреща ни с увиснали ченета. Най-близо до нас стоеше висок, солиден мъж с плешива глава и дълбоко врязани в бузите белези, образуващи рисунък. Беше по потник и боксерки. Мъжът зад него бе малко по-висок, само по жокейски шорти. Бе се навел над тоалетна масичка и смъркаше линия кокаин. Третият беше по-нисък, но много плещест. Лежеше на едно от трите легла в най-далечния ъгъл на стаята, разгърнал списание „Плейбой“. В стаята вонеше. Вонеше на пот и страх. Една част от тях бяха мои.

Абдула затвори вратата много бавно и внимателно и внимателно я заключи. Беше облечен в черно — той почти винаги носеше черна риза и панталони. Викрам беше издокаран с черния си каубойски костюм. Случайно и аз бях облечен с черна тениска и черни панталони. Сигурно за опулените мъже в стаята изглеждахме като членове на някакъв клуб или банда.

— Какво, заеби… — изрева високият.

Втурнах се към него и стоварих пестник в устата му, но той успя да вдигне ръце. Награбихме се и заразмахвахме юмруци, вкопчени здраво един в друг.

Викрам скочи върху мъжа в леглото, Абдула се зае с онзи до тоалетката. Битката беше кратка и мръсна. Бяхме шестима — шестима едри мъже в малка стаичка. Нямаше къде да се денем, освен да се блъскаме един в друг.

Абдула приключи бързо със своя човек. Чух уплашен вик, заглъхнал сподавено, когато той му нанесе мощен десен прав в гърлото. С ъгълчето на окото си видях как здравенякът рухна назад, като хъхреше и се стискаше за шията. Мъжът на леглото скочи прав и изхвърли крака си напред в опит да се възползва от предимството на височината. Абдула и Викрам преобърнаха леглото и го проснаха на пода отзад. Те скочиха върху преобърнатото легло, хвърлиха се върху мъжа и го заритаха и затъпкаха, докато той не престана да мърда.