Шърли излезе напред, за да посрещне господата, като сърдечно им стисна ръце. Те бяха дошли да я уведомят за успехите си, постигнати тази сутрин при събирането на подписи за помощи. Очите на мистър Хол грееха с мека светлина зад стъклата на очилата му. Неговото обикновено на вид лице бе разхубавено от добротата, която излъчваше, а когато Каролайн, узнала кой бе дошъл, изтича, за да го посрещне и му подаде и двете си ръце, той я погледна с такова нежно, благо и любвеобилно изражение, че човек би могъл да го оприличи на усмихващ се Меланхтон96.
Четиримата не влязоха в къщата, а се насочиха към градината, като девойките застанаха от двете страни на мистър Хол. Денят бе слънчев и подухваше лек ветрец. Въздухът бе освежил страните на момичетата и изящно полюшваше къдриците им — и двете изглеждаха красиви, а едната от тях — весела. Мистър Хол говореше най-вече с по-оживената си компаньонка, но доста често отправяше погледи и към по-тихата си спътница. Мис Кийлдар направи огромен букет от разцъфнали цветя, чийто аромат се носеше из цялата градина. Част от тях тя даде на Каролайн, като я помоли да подбере няколко за мистър Хол. Напълнила скута са с нежни и прекрасни цветове, Каролайн приседна върху стълбите пред една беседка, а пасторът застана до нея, облегнат на бастуна са.
Негостоприемството бе нещо чуждо за Шърли и тя повика пренебрегнатата двойка, останала в дъбовата гостна. Придружи Дън, докато той минаваше покрай своя смъртен враг, Тартар, който положил муцуна на предните си лапи, похъркваше на обедното слънце. Дън не й засвидетелствува никаква благодарност — винаги постъпваше така, когато проявяваха внимание към него, но бе доволен, че бяха взели мерки да го опазят. Мис Кийлдар подаде цветя на куратите, като се стараеше да бъде безпристрастна, а те ги поеха с присъщата си непохватност. Особено Малоун представляваше интересна гледка — в едната са ръка държеше букетче, а в другата се мъдреше сопата му. Дън изрече „благодаря“ и това бе цяло събитие — тонът му бе нелеп и високомерен и в него можеше да се долови предположението, че той взема тези цвета за проява на почит към собствените му достойнства и опит от страна на наследницата да спечели безценното благоразположение на чувствата му. Само Суийтинг прие цветята като разумен и скромен човек, какъвто всъщност бе, и внимателно и чевръсто ги закачи на бутониерата си.
За да възнагради добрите му обноски, мис Кийлдар го повика настрана и му заръча нещо, което накара очите му да светнат от радост. Той полетя към кухнята — не бе нужно да му се дават наставления за посоките, тъй като навсякъде се чувствуваше като у дома си. Не след дълго се появи отново, понесъл една кръгла масичка, която постави под кедъра. След това изнамери отнякъде шест градински стола и ги разположи в кръг около нея. Прислужницата (мис Кийлдар не държеше лакей) дойде и донесе покрит с кърпа поднос. Пъргавите ръце на Суийтинг помогнаха да бъдат раздадени чаши, чинийки, ножове и вилици. Той помогна и при поднасянето на спретнатия обед, който се състоеше от студено пилешко, шунка и плодова пита.
Шърли изпитваше удоволствие да поднася на внезапно пристигнали гости подобни импровизирани угощения. А нищо друго не я радваше повече от това да има някой буден и услужлив приятел край себе си, който да тича около нея, да разбира и с готовност да прилага в изпълнение намеците й, свързани с изискванията на гостоприемството. Тя и Дейвид бяха в най-добри отношения, но вниманието му към наследницата бе лишено от всякакви тайни подбуди, тъй като то с нищо не нарушаваше верността на чувствата му към великолепната Дора Сайкс.
Угощението се превърна в истинско веселие. Дън и Малоун обаче допринесоха твърде малко за това, тъй като вниманието им почти изцяло бе погълнато от ножа, вилицата и чашата с вино. Ала там, където присъствуваха четири личности като мистър Хол, Дейвид Суийтинг, Шърли и Каролайн, които се намираха в отлично разположение на духа, заобиколени от зеленината на поляната, синьото небе и цъфналите цветя — там не можеше да има скука.
В хода на разговора мистър Хол припомни на дамите, че наближава Света троица, която се отбелязваше с две събития — голямото празненство със следобеден чай, давано от трите обединени неделни училища и процесията на трите енории — Брайърфийлд, Уинбъри и Нанъли. Той изказа увереност, че както винаги Каролайн ще бъде на своя пост в качеството си на учителка и изрази надеждата, че мис Кийлдар няма да остане насрана от тези тържества. Искаше му се да вярва, че тя ще се появи за пръв път в обществото именно тогава.
Шърли не бе от тия, които биха пропуснали подобно нещо — на нея й се нравеше празничната възбуда, радостните хора, събрани на едно място, съчетанието на толкова приятни неща, щастливите лица на тълпата, множеството развълнувани сърца. Тя увери мистър Хол, че могат със сигурност да разчитат на нея. Не й бе ясно с какво точно би могла да бъде полезна, но заяви, че се оставя изцяло в ръцете на другите.
— Обещайте ми — каза Каролайн, — че ще седнете до мен на масата, мистър Хол.
