— Това да бъдете добра и щастлива ли? Да, ето едно от най-големите удоволствия за мен. Нека господ дълго да запази у нас благодатта на спокойствието и невинността! Имам предвид една относителна невинност, тъй като в неговите очи, зная добре това, никой не е изцяло чист. Което ние хората виждаме и смятаме за нещо неопетнено, нещо ангелско, за него е само слабост, която се нуждае от кръвта на сина му, за да бъде измита, и от мощта на неговия дух, за да се превърне в сила. Нека всички ценим смиреността — и аз, както и вие, мои млади приятели. Да сторим това, като отправим поглед към сърцата си и съзрем там изкушения, непостоянство и влечения, които ни карат да се изчервяваме дори само при мисълта за тях. И не младостта, нито хубостта, изяществото или някое външно очарование са нещата, които съставляват красотата или добродетелта в очите на бога. Млади госпожици, когато огледалото или езиците на мъжете ви ласкаят, не забравяйте, че в очите на своя създател Мери Ан Ейнли — жена, която никога не е била възхвалявана нито от огледало, нито от човешки уста — е по-прекрасна и по-добра от всяка една от вас. И това е самата истина — добави той след кратка пауза да, самата истина. Вие, младите същества, погълнати от себе си и от земни надежди, едва ли живеете тъй, както е живял Христос. Вероятно още не можете да го постигнете — сега цялата земя ви се усмихва и животът ви изглежда толкова прекрасен; човек не би трябвало да очаква такава голяма жертва от вас. А мис Ейнли, с хрисимо сърце и подобаваща почит, следва отблизо стъпките на своя Спасител.
На това място дрезгавото боботене на Дън заглуши благия глас на мистър Хол.
— Хъм, хъм! — започна той, като си прочистваше гърлото с явното намерение да произнесе някаква важна реч. — Хъм! Вашето внимание, мис Кийлдар, за момент моля.
— Да — отвърна равнодушно Шърли. — Какво има? Слушам ви — всичко в мен, което не е поглед, се е превърнало на слух.
— В такъв случай се надявам, че част от вас е и ръка — отговори Дън с присъщия си невъзпитан, самонадеян и фамилиарен тон, — а също и кесия; към ръката и кесията смятам да се обърна. Дойдох тук тази сутрин с намерението да ви помоля…
— Трябваше да отидете при мисис Джил — упълномощила съм я да раздава милостиня.
— … да ви помоля да се присъедините към подписката за едно училище. Аз и доктор Боултби възнамеряваме да построим училище в селцето Екълфиг, което се намира в нашата енория Уинбъри. Баптистите са го завладели и са си направили там параклис, а ние искаме да им оспорим това завоевание.
— Но аз нямам нищо общо с Екълфиг, не притежавам нищо там.
— Какво значение има това? Вие ходите на църква, вали?
— Възхитително създание! — промърмори Шърли на себе си. — Такива изискани обноски! Такъв изящен стил! Само какъв възторг буди у мен! — А след това по-високо: — Да, ходя на църква.
— В такъв случай значи не можете да откажете дарението си. Жителите на Екълфиг са стадо животни, искаме да ги цивилизоваме.
— И кой ще бъде мисионерът?
— Сигурно аз.
— Няма да се провалите поради липса на съчувствие към паството си.
— Надявам се, че не — очаквам успех. Но имаме нужда от пари. Ето лист хартия. Дайте сега някоя по-солидна сумичка.
Когато я молеха за пари, Шърли рядко проявяваше въздържание. Тя се подписа за пет лири. След тристате лири, които бе дала наскоро и множеството малки суми, които постоянно раздаваше, това бе всичко, което можела си позволи в този момент. Дън хвърли поглед към листа обяви сумата за „мизерна“ и нахално поиска още. Мис Кийлдар поруменя от възмущение и двойно по-голямо учудване.
— В момента не мога да дам повече — каза тя.
— Не можете да дадете повече! Ами че аз очаквах да оглавите списъка с една стотачка. При вашето богатство не бива да слагате подписа си за по-малко.
Шърли мълчеше.
— На юг — продължи Дън — една дама с доход хиляда на година би се срамувала да даде само пет лири за обществено дело.
Шърли, която рядко биваше надменна, изглеждаше точно така в този момент. Крехкото й тяло се изопна от нервно напрежение, а хубавото й лице се изкриви от презрение.
— Странни забележки! — каза тя. — И извънредно любезни! Укорът в замяна на щедрост е неуместен.
— Щедрост! На пет лири ли казвате щедрост?
— Да, при това щедрост, предназначена само за училището на доктор Боултби, което той възнамерява да издигне и което аз одобрявам, а не за неговия курат, който е дошъл да моли за нея или по-скоро да я измъкне по един невъзпитан начин. Ако не бе това мое съображение, веднага бих я оттеглила.
Дън имаше дебела кожа, той не бе в състояние да почувствува дори и половината от това, което изразяваха неподправеният и честен поглед и глас на Шърли, не можеше да осъзнае, че земята под нозете му гори.
— Този Йоркшир е ужасно място — продължи той, — никога нямаше да мога да си представя този край, ако не го бях видял с очите си. А пък хората — и бедните и богатите — са такава пасмина! Колко са груби и нецивилизовани! На юг направо биха им се надсмели.
Шърли се надвеси над масата — ноздрите и леко потрепваха, а преплетените й тънки пръсти силно се впиваха един в друг.
