— Няма да пропусна това, Deo volente97 — отвърна той. — През последните шест години винаги съм седял от дясната й страна по време на тези грандиозни чаени пиршества — продължи той, като се обърна към мис Кийлдар. — Направиха я учителка в неделното училище още когато бе момиченце на дванадесет години. По природа тя не е самоуверена, както, предполагам, вече сте забелязали, и първия път, когато трябваше „да вземе в ръцете си подноса“, както се казва, и да приготви чай на обществено място, цялата пламна и чак се разтрепери горката. Забелязах обзелата я паника, чашите, които се клатеха в малката й ръка и преливащия чайник, напълнен с твърде много вода. Притекох й се на помощ, седнах до нея, нагласих съда със запарката и купичката за употребените чаени листа и всъщност приготвих вместо нея чая като всяка възрастна жена.
— Бях ви много благодарна — намеси се Каролайн.
— Така беше. Казахте ми го съвсем искрено и това ми бе напълно достатъчно, понеже не постъпихте като болшинството млади дами на дванадесет години, на които човек може да помага и да се отнася мило с тях колкото си ще, без те да оценят проявеното към тях внимание повече, отколкото ако бяха направени от дърво и восък, а не от плът и нерви. Тя остана с мен до края на празненството, мис Кийлдар, като ме последва в разходката ми из двора, където играеха децата. Последва ме и във вестиария, когато всички бяха призовани в църквата и предполагам, че щеше да се качи с мен и на амвона, ако не бях съответните мерки да я отведа и настаня на една от пейките в църковната зала.
— И оттогава той е мой приятел — каза Каролайн.
— И винаги сядам до нея на масата, близо до подноса и й подавам чашите — дотук се простира помощта ми. Следващото нещо, което ще направя за нея, е да я омъжа един ден за някой курат или собственик на тъкачница. Обаче имайте предвид, Каролайн, че ще разпитам за характера на годеника и ако той не се окаже истински джентълмен, за да направи щастливо малкото момиченце, което вървеше ръка за ръка с мен из ливадите на Нанъли, тогава ще откажа да извърша бракосъчетанието — затова внимавайте.
— Предпазливостта е излишна — аз няма да се омъжа. Ще си остана сама като сестра ви Маргарет, мистър Хол.
— Много добре! Съвсем правилно — Маргарет не е нещастна. Тя си има своите книги, които да й доставят удоволствие, а също и брат си, за когото да се грижи, и това я прави доволна. Ако някога поискате да имате дом, ако някой ден домът на пастора в Брайърфийлд вече не е и ваш, елате в Нанъли. Ако ергенът и старата мома са още живи, те ще ви посрещнат с топлина.
— Ето ви цветята — каза Каролайн, която бе държала до този момент приготвения от нея букет. — Зная, че не обръщате внимание на цветята, но ги предайте на Маргарет. И за да бъдем сантиментални поне веднъж, запазете тази малка незабравка, това диво цвете, което откъсвах от тревата. И още малко сантименталност — позволете ми да взема две-три от сините цветчета и да ги запазя в споменика си.
Тя извади един малък бележник с обложка от емайл и сребърна закопчалка, отвори го, постави вътре цветята и написа около тях с молив: „За спомен от преподобния Сирил Хол… май 18…“
Преподобният Сирил Хол постави на свой ред стръкчето между страниците на джобното си евангелие, а в полето изписа само „Каролайн“.
— Е — каза той с усмивка — смятам, че сме съвсем романтични. Мис Кийлдар — продължи мистър Хол (междувременно куратите бяха твърде захласнати в собствените си шеги, за да забележат какво става на срещуположния край на масата), — може би се надсмивате над тази проява на „въодушевление“ от страна на беловласия пастор, но истината е, че до такава степен съм свикнал да изпълнявам желанията на вашата млада приятелка, че не зная как да й откажа, когато ме моли за нещо. Сигурно ще кажете, че не ми прилича много да разменям цветя и незабравки, но виждате ли, когато ме помолят да бъда сантиментален, аз се подчинявам.
— По природа той е доста сантиментален — отбеляза Каролайн. — Маргарет ми го е казвала и аз зная какво му доставя удоволствие.
