Сега ще стане ясно защо именно Брайърфийлд бе избран за място на срещата, за сцена на празника. Причината не бе в това, че Брайърфийлд бе енорията с най-голяма територия и най-многобройно население (в това отношение Уинбъри далеч я превъзхождаше), нито пък в това, че бе най-стара — колкото и стари да бяха нейната църква и домът на пастора, все пак храмът с нисък покрив и обраслият с мъх дом на свещеника в Нанъли бяха по-стари, потънали сред дъбове на същата древна възраст, верни стражи на Нануд, които се забелязваха отдалеч. Причината бе просто в това, че мистър Хелстоун бе пожелал така, а волята на мистър Хелстоун беше по-силна от тази на Боултби или Хол. Първият от тях не можеше, а вторият не би оспорвал въпроса за предимство с техния решителен и властен събрат и те го бяха оставили да поеме водачеството.
За Каролайн Хелстоун тази забележителна годишнина винаги представляваше ден, пълен с изпитания, защото тя бе принудена да се появи сред обществото и да срещне всички онези, които бяха богати, почитани и влиятелни в околността и в чието присъствие, ако не се смяташе моралната подкрепа на мистър Хол, тя щеше да се чувствува направо безпомощна. Задължена да се яви пред очите на всички, задължена да върви начело на своя отряд в качеството си на племенница на пастора и първа учителка на първия клас, задължена да приготви чай на първата маса за смесеното общество от жени и мъже и да върши всичко това без подкрепата на майка, леля или каквато и да е друга родственица, при това самата тя чувствителна и бояща се до смърт от хорското присъствие — като се вземе предвид всичко това, лесно можеше да се разбере, че с приближаването на Света троица Каролайн трепереше от притеснение.
Но тази година с нея щеше да бъде Шърли и това твърде много променяше характера на изпитанието — променяше го изцяло. Сега то вече не беше изпитание, а почти наслада. Макар и единствена, мис Кийлдар сама по себе си струваше повече, отколкото цяла дружина приятели. Притежаваща самообладание, винаги в добро присъствие на духа, изпълнена със съзнание за своето обществено значение, без да злоупотребява с него — достатъчно бе човек само да я погледне, за да се изпълни с кураж. Съществуваше едно-единствено опасение и то бе дали наследницата ще бъде точна за срещата — често пъти тя съвсем безгрижно закъсняваше, а Каролайн знаеше, че чичо й нямаше дори и секунда за когото и да било: в мига, в който църковният часовник биеше два, щеше да се разнесе звънът на камбаните и шествието щеше да започне. В това отношение тя трябваше да се погрижи за Шърли, защото в противен случай очакванията й за приятелска подкрепа щяха да бъдат осуетени.
В деня на Светата троица, вторник, Каролайн стана почти с пукването на зората. Тя, Фани и Елайза цяла сутрин привеждаха стаите в дома на пастора в подходящ ред за отбраните гости, като сложиха малка подкрепителна почерпка — вино, плодове и кейк — върху полицата на бюфета в трапезарията. След това Каролайн трябваше да се облече в най-новата си и най-хубава рокля от бял муселин — ведрият ден и тържествеността на случая изискваха, дори налагаха необходимостта от такава дреха. Новият й колан, подарък за рождения й ден от Маргарет Хол — Каролайн имаше причина да подозира, че е бил купен от самия Сирил, ето защо в замяна му бе подарила комплект батистени якички в хубава кутийка, — бе привързан от сръчните пръсти на Фани, която не без удоволствие приготви младата си и красива господарка за случая. Семплото и боне бе украсено в тон с колана, а хубавият, но нескъп шал от бял креп добре подхождаше на облеклото й. Вече готова, Каролайн представляваше картина, която не бе чак дотам блестяща, че да заслепява, но бе достатъчно привлекателна, за да буди интерес — картина пленяваща не с разточителното си великолепие, а с нежното си обаяние, в която приятните багри, непретовареността на изражението и изяществото на осанката компенсираха липсата на пищен колорит и бляскави очертания. Това, което кафявите очи и чистото чело показваха от душата и, бе в унисон с облеклото и изражението й — скромност, нежност и замислена хармония. Виждаше се добре, че нито агне, нито гълъб могат да се страхуват от нея, а по-скоро биха събудили в погледа й, изпълнен с безхитростност и нежност, съчувствие със своята природа или поне с природата, която им приписваме.
В края на краищата Каролайн бе едно несъвършено, грешно човешко същество — с красиво тяло, нежна кожа и привлекателна външност, но, както казваше Сирил Хол, нито толкова добра, нито толкова възвишена, както повехналата мис Ейнли, която в този момент обличаше най-хубавата си черна рокля и слагаше поизносения шал и бонето си в единствената стая на малкия си дом.
