Британската любов към благоприличието е в състояние да извърши чудеса — бедността, която би довела една ирландска девойка до дрипи, е неспособна да отнеме на англичанката спретнатата й премяна, в която тя вижда нещо задължително за собственото си самоуважение. Освен това собственицата на имението, Шърли, която сега гледа със задоволство това добре облечено и щастливо множество, наистина му бе направила добро. Нейната навременна помощ бе донесла утеха на много бедни семейства в навечерието на празника и бе дарила много деца с някоя нова дрешка или боне за случая. Тя знае това и изпитва радост от тези свои мисли — доволна е, че нейните пари, нейният пример и влияние наистина бяха подпомогнали, при това значително хората около нея. Тя не може да проявява благотворителност по начина, по който го прави мисис Ейнли, защото това не е в природата й. Изпитва облекчение от мисълта, че съществува и друг начин да се занимаваш с благотворителност, който подхожда на други натури и други обстоятелства.
Каролайн също е доволна, тъй като и тя е извършила добрини, макар и по-скромни — бе се лишила от няколко свои рокли, панделки и якички, от които все пак изпитваше нужда, за да помогне за премяната на учениците от своя клас. И тъй като не можеше да отдели пари, бе последвала примера на мис Ейнли и посвети времето и труда си да шие за децата.
Не само дворът в дома на пастора е пълен — пълна е и градината. Двойки и по-големи групички жени и мъже са излезли на разходка сред полюшващите се люляци и цветовете на златния дъжд. Къщата също е пълна — покрай отворените прозорци на гостната се мяркат весели лица. Това са настоятелите и учителките, които ще се присъединят към процесията. В градината зад къщата се намират музикантите от трите енорийски оркестъра с инструментите си. Фани и Елайза, нагиздени с най-хубавите си шапки и рокли и с най-белите си престилки, сноват сред тях и им подават чаши с бира, приготвена преди няколко седмици по нареждане на самия пастор и под негово собствено наблюдение. Всяко нещо, към което мистър Хелстоун имаше отношение, трябваше да бъде направено добре — той не понасяше да се работи през пръсти. От построяването на някоя обществена сграда, църква, училище или съдилище до приготвянето на вечерята — всичко това трябваше да отговаря на изискванията му за щедрост, либералност и полезност. В това отношение мис Кийлдар приличаше на него и всеки един от двамата одобряваше постъпките на другия.
Каролайн и Шърли скоро се озоваха сред гостите; първата от тях посрещна това много спокойно — вместо да се свие в някой усамотен ъгъл или да се промъкне до стаята си и да остане там до започването на процесията, както бе постъпвала винаги досега, тя премина през трите стаи, като усмихнато разменяше по някоя дума с гостите и дори веднъж или два пъти сама започна разговор — с две думи, изглеждаше като нов човек. Присъствието на Шърли я бе променило — самата фигура на мис Кийлдар пред нея, нейното настроение и поведение й помагаха неимоверно много. Шърли не се боеше от себеподобните си и не проявяваше никаква склонност да страни от тях или да ги отбягва. Всички човешки същества, мъже, жени или деца, които липсата на възпитание или надутата самонадеяност не бяха превърнали в грубияни, бяха радушно приемани от нея — някои много повече от други, разбира се, но, общо взето, ако човек не се бе проявил недвусмислено като лош и досаден, Шърли бе готова да го счита за добър, а познанството си с него за свое постижение, отнасяйки се към него по подобаващ начин. Тази нейна склонност я бе превърнала в любимка на всички, понеже лишаваше закачките й от жилото им и придаваше завладяващ чар на речта й, била тя сериозна или шеговита, а и ни най-малко не намаляваше стойността на отношението й към нейните по-близки приятели, което се отличаваше от благонравното й поведение в обществото и всъщност зависеше от една съвсем друга черта на характера й. В избора си нейните чувства и ум се бяха спрели на мис Хелстоун, а за мис Пирсън, Сайкс, Уин и прочие оставаха само добродушието и жизнеността й.
Дън влезе в стаята, когато Шърли, седнала на дивана, бе заобиколена от един доста голям кръг хора. Забравила вече раздразнението си, предизвикано от него, тя му кимна с доброжелателна усмивка. Характерът на курата не закъсня да се прояви. Той не знаеше нито как да отклони с достойнство проявеното към личността му внимание, като човек, чиято справедлива гордост е била накърнена, нито как да го посрещне искрено, като човек, който на драго сърце иска да забрави и да прости. Наказанието, наложено на Дън, не бе събудило у него никакъв срам, затова той не изпита подобно чувство и при срещата си със своята съдийка; злобата у него не бе достатъчно жизнена, за да се прояви в действие — куратът просто подмина с глуповато изражение върху навъсеното си лице. Нищо вече не бе в състояние да го помири с неприятелката му — макар и да не бе деен в омразата си неговата флегматична натура познаваше много по-коварни и по-непочтени начини, за да нанесе своя удар.
