Каролайн пое през усамотени поля и скрити от човешко око пътеки към Фийлдхед. Тя бързо се носеше покрай зелените плетове и през още по-зелените ливади. Нямаше прах, нито роса да изцапа краищата на безукорно чистата й рокля или пък да намокри изящните й сандали — последните дъждове бяха измили всичко, а топлите лъчи на слънцето бяха изсушили влагата. Тя стъпваше смело по маргаритки и треви, крачеше през гъсти ливади. Когато стигна Фийлдхед, се вмъкна направо в стаята на Шърли.
Каролайн постъпи добре, че дойде, защото Шърли щеше да закъснее твърде много. Вместо да се приготвя с нужната бързина, тя се бе излегнала на дивана с книга в ръка. Мисис Прайър стоеше до нея и напразно я увещаваше да стане и да се облече. Без да хаби думи, Каролайн веднага грабна книгата от ръцете й и със своите собствени започна да смъква дрехите й и да й облича други. Изпаднала в леност поради топлината, но в обичайното за нея весело настроение, присъщо на младостта и жадната й за радост природа, Шърли искаше да говори, да се смее и да не бърза, но Каролайн, решена да отидат навреме, упорито вършеше делото си с възможно най-голяма бързина, с която пръстите й можеха да завързват връзки и да забождат карфици. Най-сетне, когато закопча и последния ред от кукички и илици, тя намери малко време, за да й се сопне, като заяви, че било много лошо човек да е неточен и че дори и в този момент Шърли олицетворявала самата непоправима небрежност — нещо напълно вярно, но образът, в който бе въплътено това неприятно качество, бе просто прекрасен.
Видът й твърде ярко контрастираше с този на Каролайн — всяка гънка на роклята й и всяка линия на фигурата й издаваха стил. Разкошната коприна й подхождаше много повече, отколкото някоя по-семпла дреха; богато избродираният шал й отиваше и тя го бе преметнала с грациозна небрежност; къдрите на бонето й бяха чудесни; усетът към модерното, умело подбраната украса във всяка част на нейното облекло бяха в пълна хармония с искрения пламък в очите и одухотворената усмивка върху устните на тази девойка, с нейната напета стойка и лека стъпка. Когато Шърли бе готова, Каролайн я улови за ръката и я затегли надолу по стълбите. Озовали се навън, двете се затичаха през ливадите, а стъпките им бяха придружавани от смях — приличаха на снежнобял гълъб и залята от ярки цветове райска птица, понесли се заедно в радостен полет.
Благодарение на чувството за точност у мис Хелстоун двете пристигнаха навреме. Дърветата още затулваха църквата от погледите им, когато до тях достигнаха ударите на камбаната, която с отмерен, но настойчив зов приканваше всички да се съберат. Чуваше се шумът на прииждащото множество, стъпките на хората, гласовете им. След малко от едно хълмче двете видяха задалите се по пътя откъм Уинбъри ученици от тамошното училище — те бяха петстотин на брой. Пасторът и куратът, тоест Боултби и Дън, вървяха начело; първият, внушителен в пълната си църковна премяна, пристъпваше както подобава на свещеник с бенефиций98 скрил лице под периферията на широкополата си шапка, изпъчил с достойнство солидното си „благоутробие“ и нагизден с възможно най-широкото расо, като се подкрепяше на възможно най-якия бастун със златна топка на върха. Както си крачеше така, от време на време докторът размахваше бастуна и накланяше широкополата си шапка във величествено кимване към своя адютант. А този адютант — Дън, естествено, възслабичък в сравнение с обемистата фигура на своя началник, се мъчеше всячески да изглежда като истински курат, всичко в него бе прагматично и излъчваше самодоволство — от вирнатия нос и издадената напред брадичка до черните свещенически гетри, възкъсите панталони без колан и обувките с квадратни бомбета.
Смело напред, мистър Дън! В момента сте подложен на най-строг оглед. Сигурно си въобразявате, че изглеждате добре, но дали двете фигури, облечени в бяло и виолетово, които ви наблюдават от онзи хълм, мислят така, това е друг въпрос.
Тези фигури се спускат тичешком надолу веднага след като отрядът е преминал — църковният двор е изпълнен с деца и учители, всички облечени в празнична премяна. Като се имат предвид трудните времена, сполетели областта, просто е чудесно да видиш колко прилично, дори колко хубаво са съумели да се облекат събралите се тук.
