Дебелият дисентер, който бе дал тон за химна се намери седнал в канавката. По професия той бе търговец на напитки, водач на неконформистите, като за него впоследствие се говореше, че само през този следобед погълнал толкова вода, колкото не бил пил за цяла година. Мистър Хол се бе погрижил за Каролайн, а и тя за него, след сблъсъка той и мис Ейнли обсъдиха случилото се на спокойствие помежду си. Мис Кийлдар и мистър Хелстоун сърдечно си стиснаха ръцете, когато цялата група бе вече преминала по пътеката. Куратите изпаднаха в истинско въодушевление, но мистър Хелстоун веднага охлади лекомислените им бурни чувства — той заяви, че никога не са имали достатъчно разум, за да знаят какво да приказват, и че е по-добре за тях да държат езиците зад зъбите си; каза им още, че не са допринесли с нищо за успешния завършек на делото.
Към три и половина процесията започна да се връща обратно и в четири всички отново се озоваха на мястото, откъдето бяха тръгнали. Ливадите около училището бяха прясно окосени и там бяха наредени дълги редици от пейки. По тях насядаха децата, а след това навън бяха изнесени огромни кошници, завити с бели покривки, както и големи димящи казани. Преди разпределението на лакомствата мистър Хол каза кратка молитва, която бе изпята от децата — мелодичните им гласове се разнесоха трогателно из въздуха наоколо. След това бяха раздадени големи кифли със стафиди и горещ възсладък чай — щедростта си бе казала думата при определянето на дажбите: поне на този ден бяха забранени всякакви ограничения. По правило всяко дете трябваше да получи двойно повече, отколкото бе в състояние да изяде, за да може да му остане някакъв запас, който да занесе вкъщи на тези, които са били възпрепятствувани поради възрастта си, поради болест или някаква друга причина и не са успели да дойдат. А междувременно на музикантите и певците от църковния хор бяха раздадени кифли и бира и след като пейките бяха изместени настрани, дойде ред те да дадат простор на душите си с подбрана музика.
Звънец призова учителките и настоятелите в училищната стая. Мис Кийлдар, мис Хелстоун и много други дами вече бяха там и хвърляха погледи към предназначените за тях отделни подноси и маси. Повечето от прислужничките в околността заедно с жените на църковните служители, на певците от хора и музикантите бяха призовани да помагат при поднасянето на чая този ден — всяка от тях се съревноваваше с останалите по чистота и гиздавост, а сред по-младите можеха да се забележат някои доста приятни фигури. Около десетина от тях режеха хляб и масло, други десетина носеха топла вода от съдовете на печката в кухнята на пастора. Изобилието от зеленина и цветя, украсяващи белите стени, сребърните чайници и искрящият порцелан подредени по масите, енергичните фигури, радостните лица, пъстрите рокли, трептящи ефирно, представляваха ободряваща и приятна за окото гледка. Всеки говореше — не много високо, но оживено, а канарчетата се надпяваха на висок глас в клетките си.
Като племенница на пастора, Каролайн зае място на една от първите три маси. Мисис Боултби и Маргарет Хол седнаха начело на другите две. Тези маси бяха предназначени за най-високопоставените гости — строгите закони на равноправието не се радваха на по-голяма почит в Брайърфийлд, отколкото където и да е другаде. Мис Хелстоун свали бонето и шала си, за да понася по-леко горещината. Дългите къдрици, които се разпиляха и закриха шията й, напълно заместваха воала, а що се отнася до останалото, муселинената й рокля бе със строгата кройка на послушническа дреха и това и позволяваше да се освободи от неудобния шал.
Стаята се изпълваше. Мистър Хол бе заел поста си до Каролайн, която, заета с подреждането на чашите и приборите пред себе си, му шепнеше с тих глас какво мисли за събитията през този ден. Той изглеждаше малко помръкнал поради случилото се на Ройдлейн, а тя се опитваше с усмивката си да го накара да забрави своята сериозност. Мис Кийлдар бе седнала наблизо и като по чудо нито се смееше, нито разговаряше — дори напротив, беше много тиха и се оглеждаше зорко наоколо, сякаш се страхуваше, че някой може да се натрапи и да заеме мястото до нея, което тя явно желаеше да запази — от време на време разстилаше полите на копринената си рокля върху част от пейката или пък поставяше ръкавиците или бродираната си кърпичка там. Най-накрая Каролайн забеляза това нейно manege и я попита дали очаква някой приятел. Шърли се наведе към нея, като почти опря ухото и с розовите си устни, и й прошепна с напевност, която често звучеше в нейния глас, когато думите й, макар и едва-едва докосваха някой таен извор на сладостни чувства в душата й.
— Очаквам мистър Мур — срещнах го снощи и го накарах да ми обещае, че ще дойде със сестра си и ще седне на нашата маса. Сигурна съм, че няма да ме измами, но се опасявам, че могат да позакъснеят и да седнат отделно от нас. Ето че пристига нова група и всички места ще се заемат — колко неприятно!
