И действително съдията, мистър Уин, жена му, синът му и двете му дъщери влязоха с достойнство в стаята. Те се числяха към съсловието на благородниците в Брайърфийлд и разбира се, мястото им бе на първата маса; след като бяха упътени натам, те заеха и последните свободни места. За „радост“ на мис Кийлдар мистър Сам Уин се насочи към мястото, което тя пазеше за Мур, и солидно се настани върху полите на роклята й, ръкавиците и кърпичката й. Мистър Сам Уин бе един от обектите на нейната неприязън и това нейно чувство бе подсилено още повече от факта, че той твърде недвусмислено се стремеше към ръката й. Старият мистър Уин на свой ред бе заявявал в обществото, че именията Фийлдхед и Де Уолдън се намирали „в чудесна близост“ — неуместно употребени думи, които мълвата не пропусна да донесе до слуха на Шърли.
В ушите на Каролайн все още звучеше онзи вълнуващ шепот „Очаквам мистър Мур“, сърцето й все още туптеше и страните й все още пламтяха от него, когато един акорд на органа се понесе над морето от гласове. Доктор Боултби, мистър Хелстоун и мистър Хол станаха прави. На крака се изправиха и всички останали и под акомпанимента на музиката бе изпята молитва. След това започна гощавката. За известно време Каролайн бе твърде заета и не разполагаше дори с минутка, за да се огледа наоколо, но когато и последната чаша бе напълнена, тя хвърли неспокоен поглед из стаята. Тук-там имаше неколцина мъже и жени, които още нямаха места. Сред една от тези групи тя разпозна своята приятелка мис Ман, която бе изкусена от хубавото време или пък предумана от някоя настойчива приятелка да напусне безрадостното си усамотение и да прекара един час сред разнообразията на обществото. Мис Ман изглеждаше уморена от дългото стоене и една жена с жълто боне й донесе стол. Каролайн позна тази chapeau en satin jaune102, позна черните коси и доброто, макар и малко упорито и дръзко изражение под нея. Тя позна тази robe de soie noire103, позна дори и този schal gris de lin104 c две думи, разпозна Хортенз Мур и й се прииска да скочи, да изтича и да я целуне, да я прегърне веднъж заради самата нея и още един път заради брат и. И наистина тя почти се изправи, сподавила възклицанието си, вероятно готова — толкова силен бе поривът й — да претича през стаята и действително да я поздрави, но една ръка я върна обратно на мястото й, а един глас й прошепна:
— Отложете срещата за след чая, Лина, тогава аз сам ще ви я доведа.
Когато най-сетне бе в състояние да вдигне поглед нагоре, Каролайн видя Робърт близо до себе си — усмихваше се на вълнението й и изглеждаше много по-добре, отколкото когато и да било преди; в нейните пристрастни очи той изглеждаше толкова хубав, че тя не посмя да си позволи втори поглед — образът му порази взора й с болезнена яркост и се запечата в паметта й тъй живо, сякаш бе изрисуван върху дагеротипия от острието на светкавица.
Мур подмина и заговори мис Кийлдар. Шърли, раздразнена от неприятните прояви на внимание от страна на Сам Уин и от обстоятелството, че този господин все още седеше върху ръкавиците и кърпичката й — а вероятно също така и от липсата на чувство за точност у Мур, — съвсем не беше в добро настроение. Отначало тя само повдигна рамене, а след това изрече няколко остри думи относно неговото „непоносимо разтакаване“. Мур нито се изчерви, нито пък и отвърна по подобен начин — стоеше тихо до нея, сякаш за да види дали ще промени настроението си; тя направи това за по-малко от три минути и като доказателство му подаде ръката си. Мур я пое с усмивка, която бе полуукорителна, полублагодарствена — едно едва забележимо поклащане на главата отбеляза укора, а благодарността вероятно бе показана с леко стискане на ръката.
— Сега можете да седнете, където намерите за добре, мистър Мур — каза Шърли и също се усмихна! — Виждате, че тук няма нито педя място за вас, но забелязвам доста място на масата на мисис Боултби между мис Армитидж и мис Бъртуисъл. Вървете, там Джо Сайкс ще бъде с лице към вас, а вие пък ще бъдете с гръб към нас. Но Мур явно предпочиташе да остане там, където бе. От време на време той се разхождаше из дългата стая и поспираше, за да размени поздрави с другите мъже, които бяха като него без места. Но винаги се връщаше при Шърли като привлечен от магнит и всеки път донасяше някакви наблюдения, които смяташе за необходимо да й съобщава шепнешком.
