— Но да се върна на думата си — продължи Шърли. — Тъй като съм собственица на тъкачница, и същевременно и фермерка, в главата ми постоянно се върти една мисъл, че ние, производителите и деловите хора, понякога сме малко — наистина много малко — егоистични и късогледи в схващанията си, като забравяме за човешките страдания и проявяваме безсърдечие в гонитбата на печалба. Не сте ли съгласен с мен, Джо?
— Не мога да споря там, дето няма да бъда разбран — отново отвърна Джо.
— Какъв загадъчен човек! Господарят ви понякога спори с мен, Джо — той не е толкова опърничав, колкото сте вие.
— Тъй да е, всеки си знае най-добре сам.
— Джо, наистина ли мислите, че мъдростта на света се намира единствено в главите на мъжете?
— Знам само, че жените са опако и своенравно племе. Много уважавам туй, дето е казано в глава втора на първото послание на апостол Павел до Тимотей.
— И какво е казано там, Джо?
— „Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж. Но заповядвам да бъде в безмълвие. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева.“
— Какво общо има това с търговските дела? — Прекъсна го Шърли. — Понамирисва ми на първородство. Ще повдигна въпроса пред мистър Йорк още при първия случай, когато той отново се нахвърли срещу правата на аристократите.
— Освен туй — продължи Джо Скот — „не Адам биде прелъстен, а жената бе прелъстена и падна в престъпление“
— Толкова по-голям позор за Адам, който е съгрешил с отворени очи! — извика мис Кийлдар. — Откровено казано, Джо, винаги нещо ме е смущавало, когато съм чела тази глава — тя ме озадачава.
— Всичко е много просто, госпожице — чете този, който разбира.
— Но той може да я чете според разбиранията си — отбеляза Каролайн, която за пръв път се намеси в диалога. — Предполагам, че допускате правото на собствено мнение, Джо, нали?
— Ами че как! Допускам го и го изисквам за всеки ред от Светото писание.
— Жените могат да упражняват това право, както и мъжете, нали?
— Не, жените трябва да приемат мнението на мъжете си — и за политиката, и за религията, — за тях тъй е по-добре.
— О! О! — възкликнаха едновременно Шърли и Каролайн.
— Точно тъй трябва да бъде, няма никакво съмнение — настоя упоритият наставник.
— Смятайте, че сте освиркан и пратен на позорния стълб за подобно глупаво изказване — каза мис Кийлдар. — По същата логика можете да кажете, че и мъжете трябва да приемат мнението на свещениците наготово. Каква стойност би имала подобна религия? Тя просто би била едно сляпо и глупаво суеверие.
— А вие как тълкувате, мис Хелстоун, тези думи на свети Павел?
— Хм! Тълкувам ги по следния начин — той е написал тази глава за една определена група християни при определени обстоятелства. Освен това осмелявам се да кажа, че ако можех да прочета оригинала на гръцки сигурно бих открила, че много от думите са били преведени погрешно, дори разбрани погрешно. Не се съмнявам, че е възможно с малко по-голяма изобретателност този пасаж да прозвучи съвсем другояче, като например „Нека жената отвори уста, когато сметне, че е уместно да отправи забележка“ или „позволено е на жената да поучава и да упражнява власт колкото си иска. А междувременно мъжът е най-добре да си кротува“ и така нататък.
— Тези думи ще избелеят от едно пране, госпожице.
— Сигурна съм, че няма да избелеят. Мислите ми са боядисани с много по-трайни багрила, отколкото вашите, Джо. Мистър Скот, вие сте изключително опърничав човек и винаги сте били такъв — Уилям ми е по-симпатичен от вас.
— У дома си Джо е много добър — каза Шърли. — Виждала съм го вкъщи да е кротък като агънце. В Брайърфийлд няма по-добър, нито по-мил съпруг от него. Не е от онези, които четат проповеди на жените си.
— Съпругата ми е една обикновена и отрудена жена — времето и грижите са я накарали да се прости с всякаква суетност, ала с вас това не е тъй, млади госпожици. Освен това си мислите, че знаете много, ама ако питате мен, в главите ви се въртят само разни врели-некипели. Да ви кажа — туй се случи преди около година, — един ден мис Каролайн беше дошла в кантората, а аз тогава опаковах нещо зад една голяма маса, та тя не ме видя; донесе една плоча, на която имаше записани цифри. Беше само някаква задача за упражнение, дето моят Хари щеше да реши за две минути. Обаче тя не можеше да я сметне и мистър Мур трябваше да й покаже. Как ли не й обяснява, ама тя пак нищо не разбра.
— Глупости, Джо!
— Не, не са глупости — и мис Шърли се прави, че слуша господаря, когато й говори за търговията, при това много внимателно, сякаш попива всяка негова дума и сякаш всичко й е ясно като дамско огледало пред очите и. Ама през цялото време наднича през прозореца, за да види дали кобилата стои кротко, или пък поглежда някое петънце по полата си за езда, а след туй забива очи в паяжините и прахоляка из кантората като си мисли колко сме мръсни и колко добре ще си поязди из ливадите на Нанъли. Тя разбира от приказките на мистър Мур, колкото от китайски.
