— По-малко ще е. Туй го зная, както го знаят и те. Много честни момчета са се отчаяли от това, че накъдето и да се обърнат, няма никаква надежда за тях. А пък има и такива нечестивци, дето ги насъскват да вършат щуротии — разбойници, дето се пишат „приятели на народа“, ама нищо не знаят за него, а пък са лукави като Луцифер. Живея повече от четиридесет години на тоя свят и мисля, че хората от народа никога няма да имат други истински приятели, освен самите себе си. Иначе ще се намерят най-много по двама-трима добри люде, дето са нависоко, ама пак са истински приятели на народа. Човешката природа, ако говорим за всички, не е нищо друго, ами само егоизъм. Тук-там има по някое изключение като вас двете и като мен, дето сме от различна черга, ама пак можем да се разбираме помежду си и да сме приятели, без да ни притискат от една страна робията, а от друга — гордостта. Ония, дето се пишат приятели на хората от по-долните класи заради политически причини, на тях не може да им се вярва — такива винаги искат да направят маши от ония, дето са под тях. Аз лично няма да се оставя някой да ме покровителствува или заблуждава както си иска. Наскоро ми направиха едни предложения, ала те ми се сториха подли и затуй ги хвърлих в лицето на ония, дето дойдоха при мен с тях.
— Няма ли да ни кажете какви са били тези предложения?
— Няма, защото няма никакъв смисъл, а пък е и без значение. За когото е важно, ще се оправи и сам.
— Точно тъй, ние сами се оправяме — додаде един друг глас.
Джо Скот се бе измъкнал от църквата, за да глътне малко чист въздух, и бе застанал до тях.
— За теб съм сигурен, Джо — отбеляза с усмивка Уилям.
— А аз пък, съм сигурен за господаря си — бе отговорът. — Млади госпожици — продължи Джо, като зае наставническа поза, — по-добре ще е да се приберете по домовете си.
— А защо? — полюбопитствува Шърли, която бе запозната с малко надутите обноски на самозвания наставник и често се спречкваше с него, тъй като Джо, който по принцип изповядваше теория за превъзходство над жените, дълбоко в душата си роптаеше против обстоятелството, че господарят му и тъкачницата бяха, в известен смисъл, във властта на една фуста, а някои делови визити на наследницата до кантората правеха живота на клетия Джон горчив като пелин.
— Защото тук няма нищо, дето да е за жени?
— Така ли! Ами молитвите и проповедите ей там в църквата — те не са ли за жени?
— Ако съм забелязал правилно, вас ви нямаше, нито за молитвата, нито пък за проповедта, госпожице. А пък преди това имах предвид политиката, защото ако не греша, Уилям Фарън се беше разбъбрил точно на тази тема.
— Е добре. И какво? Политиката е нещо обичайно за нас, Джо. Известно ли ви е, че чета вестник всеки ден, а в неделя и по два?
— Предполагам, че четете съобщенията за женитби, госпожице, както и за убийствата, нещастните случаи и разни други такива.
— Чета уводните статии, Джо, както и новините от чужбина. Преглеждам също така и пазарните цени. С две думи — чета това, което четат и мъжете.
Джо имаше вид на човек, който сякаш чува дърдоренето на някоя креслива сврака. Отговорът му бе само презрително мълчание.
— Джо — продължи мис Кийлдар, — никога не съм можела да разбера със сигурност дали сте от вигите или от торите — кажете ми, моля, коя партия е почетена от вашето благоволение?
— Чини ми се, че е много трудно да обясниш нещо, за което си сигурен, че няма да го разберат — последва надменният отговор на Джо. — Що се отнася до торите, по-скоро предпочитам да съм някоя стара баба или дори млада мома, което ще рече, че тя е още по-крехка стока. Защото тъкмо торите водят войната и развалят цялата търговия. А пък ако трябва да съм от някоя партия — макар че то политическите партии са истинска глупост, — аз съм от оная, дето най-много защитава мира, а следователно и търговските интереси на тая страна.
— И с мен е така, Джо — отвърна Шърли, която изпитваше удоволствие да дразни този наставник; тя упорито поддържаше подхванатата политическа тема, въпреки че според Джо жените нямаха право да разсъждават за подобни неща, достойни само за възвишени умове. — Така е, поне отчасти. Проявявам не малък интерес към селското стопанство, като за това си има причина — съвсем не ми се иска Англия да стане зависима от Франция. Част от доходите ми, разбира се, идват от тъкачницата, но частта, която идва от земите около нея, е още по-голяма. Смятам, че не бива да се предприемат мерки, които да накърнят интересите на земеделските стопани, нали, Джо?
— Росата по туй време на денонощието не е здравословна за жените — отбеляза Джо.
— Ако правите тази забележка от загриженост към мен, мога само да ви уверя, че студът не ми влияе. Не бих имала нищо против да ви сменя при някои от нощните ви будувания и да пазя тъкачницата през една от тези летни нощи, въоръжена с мускета ви, Джо.
Джо Скот винаги държеше брадичката си високо вдигната, но по време на тази реч я вдигна още няколко сантиметра нагоре.
