— Да, пълнолетна е и ще живее известно време в имението си. Дадох и някои наставления по този въпрос, като й посочих задълженията й; не изглежда да е непослушна — доста приятна девойка е. Тя ще ти покаже какво значи да имаш жизнен дух — в нея няма нищо отнесено.
— Не съм сигурна дали ще иска да ме види и да се запознае с мен. С какво мога да й бъда от полза? Как бих могла да я заинтригувам?
— Пфу! Слагай си бонето!
— Горда ли е тя, чичо?
— Не зная. Едва ли можеш да допуснеш, че ще покаже гордостта си пред мен, нали? Едно такова девойче няма да си позволи да си придава важност пред пастора на своята енория, колкото и да е богато.
— Не, разбира се. Но как се отнасяше към останали те?
— Не обърнах внимание. Държи главата си изправена и вероятно може да бъде твърде дръзка, когато пожелае — иначе, не би била жена. Хайде тичай веднага за бонето си!
Каролайн и без това не бе надарена от природата с прекалена увереност, а физическата отпадналост и душевното униние съвсем не бяха ободрили духа й или намалили стеснителността в поведението й, нито пък и бяха вдъхнали допълнителна смелост за среща с непознати, ето защо въпреки вътрешната борба тя трепереше от страх, докато крачеше с чичо си нагоре по широката и павирана алея, водеща от портата на Фийлдхед до входа на самия дом. Без желание последва мистър Хелстоун през сводестия вход и се озова в мрачното старо преддверие отвъд него.
Преддверието наистина бе мрачно, продълговато, просторно и тъмно — само един прозорец с решетка хвърляше вътре слабата си светлина; в широката стара камина не гореше огън, тъй като той не бе необходим при сегашното топло време — тя бе пълна с върбови клони. Вътрешната галерия срещу входа можеше да се види само като очертание — толкова тъмен бе този салон във високата си част; изсечени от камък еленови глави с истински рога гледаха нелепо надолу от стената. Този дом не бе нито внушителен, нито удобен — и отвътре, и отвън изглеждаше стар, огромен и непригоден за живеене. С него бе свързана хилядолетна собственост; поради липса на мъжки наследници тази собственост сега принадлежеше на една жена. В околността имаше търговски фамилии, чиито приходи бяха двойно по-големи, но фамилията Кийлдар, поради своята древност и поради факта, че притежаваше това имение, се нареждаше пред всички останали.
Мистър и мис Хелстоун бяха въведени в някаква стая. Разбира се, както можеше да се очаква в една такава готическа постройка, тази стая беше облицова с дъб — прекрасни тъмни, полирани плоскости обгръщаха стените мрачно и тържествено. Тези блестящи и кафяви плоскости, читателю, са много внушителни; те са с мек цвят и приятно въздействие, но ако знаете какво означава пролетно почистване, те ще ви се сторят същевременно отвратителни и нечовешки. Всеки, който притежава сърце и е виждал прислужници да търкат тези полирани дървени стени с парцали, напоени с пчелен восък, в някой топъл майски ден, трябва да признае, че те са нещо непоносимо; не мога тайно да не приветствувам онзи благословен варварин, който е боядисал една друга, още по-голяма стая във Фийлдхед — а именно приемната, която преди също е била облицована в дъб, — в нежен розово-бял цвят; по този начин той си спечелил славата на див хун, но неимоверно много подсилил свежестта на тази част от дома си и спестил огромен труд на бъдещата прислуга.
Облицованата в кафяво стая бе обзаведена в стар стил, с истински старинни мебели. От двете страни на камината имаше по един старинен дъбов стол, солиден като горски трон, и в единия от тях седеше някаква дама. Но ако това бе мис Кийлдар, тя вероятно бе станала пълнолетна поне преди около двадесетина години — бе с фигура на възрастна жена и въпреки че не носеше боне, а косите й бяха със съвсем неподправен кестеняв цвят и ограждаха лице с деликатни черти и естествено младолико изражение, тя нямаше вид на млада девойка, нито пък се стараеше да изглежда такава. Облеклото й би могло да бъде и с по-модна кройка — в по-добре скроена и ушита рокля видът и несъмнено би бил още по-приятен. Учудващо бе, че дреха от такъв хубав плат е трябвало да бъде направена с такива оскъдни плисета и скроена по един толкова остарял модел — човек веднага би предположил, че притежателката й се отличава с някаква ексцентричност.
