Явно ги пренебрегна като храна, но изглежда обзето от мисълта, че кадифените им листенца могат да послужат за удобна постеля, започна да се върти около тях с намерение да отпусне светлокафявото си туловище върху им; в този миг обаче, мис Хелстоун и мис Кийлдар едновременно се спуснаха, за да ги спасят.
— Благодаря ви — каза наследницата, като отново разтвори престилката си, за да може Каролайн да натрупа цветята в нея. — Това дъщеря ви ли е, мистър Хелстоун? — попита тя.
— Племенницата ми Каролайн.
Мис Кийлдар стисна ръката й, а след това я погледна. Каролайн също вдигна очи към домакинята си.
Шърли Кийлдар (тя нямаше друго име, освен Шърли — родителите й бяха желали да имат син, но когато след осемгодишен брак провидението ги дари само с дъщеря, те й дадоха същото мъжко фамилно име, което биха дали и на сина си, ако бог ги бе благословил с такъв) — Шърли Кийлдар не бе с неприятна външност, видът й бе привлекателен. Височината и фигурата й наподобяваха тези на мис Хелстоун — може би тя бе по-висока от гостенката си с няколко сантиметра; бе изящно сложена, а лицето й излъчваше чар, който думата „изящен“ отново описва най-добре. По природа то бе бледо, но интелигентно и с жив израз. Тя не бе блондинка като Каролайн — що се отнася до цвета й, в него преобладаваха изчистени и тъмни тонове — лицето и челото й бяха ясни, а очите й бяха с оттенъка на най-тъмното сиво; в тях не играеха зелени отблясъци — бяха прозрачни, чисти и неутрално сиви; косата й бе с цвета на най-тъмното кафяво, чертите й бяха изискани, с което не искам да кажа, те бяха аристократични, скулести и римски, понеже овалът й бе доста дребен и изящно изваян, а само да подчертая, като използувам няколко френски думи, че това бяха черти fins, gracieux, spirituals87, подвижни и изразителни; но нито промените в тях, нито пък езикът им можеха да бъдат разбрани веднага. Шърли проучваше Каролайн сериозно, със замислено изражение, леко наклонила глава настрани.
— Виждате, че тя е само едно слабо девойче — отбеляза мистър Хелстоун.
— Изглежда млада, по-млада от мен. На колко години сте? — попита Шърли с тон, който би прозвучал покровителствено, ако не бе безкрайно сериозен и естествен.
— На осемнадесет години и шест месеца.
— А аз съм на двадесет и една.
Тя не каза нищо повече, а постави цветята на масата и се зае с подреждането им.
— А веруюто на свети Афанасий? — отново напомни пасторът. — Знаете и него, нали?
— Не мога да си го спомня добре цялото. Ще ви подаря букетче, мистър Хелстоун, след като дам едно и на племенницата ви.
Шърли бе направила малък букет от едно пищно цвете и две-три нежни цветчета, допълнени от стрък зеленина — върза го с копринена панделка от кошничката с ръкоделието си и го пусна в скута на Каролайн след това постави ръце отзад и се наведе леко към гостенката си, като все още я изучаваше, приела позата и нещо от вида на някой сериозен, но галантен малък кавалер. Това мимолетно изражение на лицето й бе подсилено от прическата: косата й бе разделена на път отстрани и вчесана в лъскав кичур над челото, чиито къдрици падаха съвсем естествено — тъй свободни бяха техните полюшвания.
— Уморена ли сте от разходката? — попита тя.
— Не, ни най-малко. Разстоянието не е голямо — само една миля.
— Изглеждате бледа. Винаги ли е така бледа? — обърна се тя към пастора.
— Преди време беше румена като най-червената от вашите рози.
— А защо се е променила? Защо е станала бледа? Болна ли е била?
Твърди, че се нуждае от промяна.
— Тя има нужда от тази промяна и вие трябва да й я дадете. Трябва да я изпратите на море.
Ще я изпратя още преди края на лятото. Междувременно възнамерявам да ви предложа приятелството й, ако нямате нищо против.
— Сигурна съм, че мис Кийлдар не ще има нищо против — намеси се тук мисис Прайър. — Мисля, че мога да си позволя да заявя от свое име, че чистото присъствие на мис Хелстоун във Фийлдхед ще се приема като благосклонност от нейна страна.
— Съвсем точно изразихте и моето мнение госпожо — каза Шърли, — и ви благодаря, че го казахте от мое име. Позволете ми да заявя — продължи тя, като отново се обърна към Каролайн. — Че вие също трябва да благодарите на моята гувернантка; тя не е тъй благосклонна към всеки, за вас това е по-голяма чест, отколкото можете да си представите. Още днес, веднага щом си тръгнете, ще попитам мисис Прайъри какво е мнението й за вас. Склонна съм да вярвам на нейните преценки за характерите на хората, тъй като досега съм ги намирала невероятно точни. Още отсега предчувствувам благоприятния отговор на моите въпроси — не съм ли права, мисис Прайър?
— Мила моя, току-що заявихте, че ще ме питате за мнението ми, когато мис Хелстоун си отиде; едва ли бих могла да ви го дам в нейно присъствие.
