Тази дама посрещна посетителите с една съвсем английска смесица от церемониалност и скромност; никоя жена на средна възраст, освен ако не е англичанка, не би могла да демонстрира същия маниер — маниер, който издаваше такава несигурност в себе си, в собствените достойнства, в способността да доставя удоволствие и същевременно показваше такова желание да бъде благовъзпитана и ако е възможно, по-скоро любезна, отколкото сдържана. В този случай обаче пролича повече смущение, отколкото е характерно дори и за скромните англичанки — мис Хелстоун почувствува това; тя бе обзета от състрадание към непознатата и знаейки от опит кое е уместно за плахите натури, приседна кротко до нея и започна да води разговор с вежлива непринуденост, породена в този момент от присъствието на човек, който се владееше в по-малка степен от самата нея.
Ако бяха сами, двете веднага биха се разбрали прекрасно. Възрастната дама притежаваше невероятно чист глас — много мек и благозвучен, отколкото човек би могъл да очаква от нейните четиридесет години — и фигура, за която решително можеше да се каже, че е склонна към пълнеене. Този глас допадна на Каролайн; той компенсираше приповдигнатия, макар и правилен начин на произнасяне и изразяване — само след десет минути дамата би разбрала, че и гласът й, а и тя самата се нравят на нейната събеседница и след още десет двете биха станали приятелки. Но мистър Хелстоун бе застанал на килима и ги наблюдаваше и двете; наблюдаваше най-вече странната дама със саркастичния си остър поглед, в който ясно се четеше нетърпимост спрямо хладната й церемониалност и раздразнение от липсата й на самоувереност. Неговият суров поглед и рязък глас я смущаваше все повече и повече; тя се опита да поведе разговор за времето, за природата наоколо и за какво ли не, но опърничавият мистър Хелстоун незабавно се престори на глух — каквото и да кажеше дамата, той все недочуваше и тя бе принудена да повтаря всяка грижливо премислена баналност по два пъти. Това усилие в скоро време се оказа прекалено голямо за нея; тя тъкмо се надигаше, леко объркана, мърморейки нервно, че не знае какво е задържало мис Кийлдар и че ще отиде да я потърси, когато мис Кийлдар й спести това главоболие с появяването си — поне можеше да се предполага, че тази, която премина през стъклената врата откъм градината, притежаваше това име.
В непринуденото държане има истинско изящество — това си помисли и старият Хелстоун, когато стройната и нежна девойка се приближи към него, придържайки с лявата си ръка своята малка копринена престилка, пълна с цветя, подаде му дясната си ръка и изрече с приятен глас:
— Знаех, че ще дойдете да ме видите, макар и да мислите, че мистър Йорк ме е превърнал в якобинка. Добро утро.
— Но ние няма да ви оставим якобинка — отвърна Хелстоун. — Не, мис Шърли, те не ще успеят да откраднат цветето на моята енория от мен — сега, когато сте сред нас, вие ще бъдете моя ученичка в политиката и религията, заемам се с обучението ви и в двете области.
— Мисис Прайър ви е изпреварила — отговори тя, като се обърна към по-възрастната дама. — Мисис Прайър бе моя гувернантка и все още е моя приятелка. Тя е кралица на всички заклети тори и водач на всички религиозни жени. Мога да ви уверя, мистър Хелстоун, че съм добре подкована както по богословие така и по история.
Пасторът незабавно се поклони ниско на мисис Прайър и й засвидетелствува признателността си.
Бившата гувернантка отрече всякакво умение както в политическата, така и в религиозната полемика и заяви, че смята въпросите от подобно естество неподходящи за женски умове, но се обяви в общи линии за защитник на реда и законността и, разбира се, за вярна привърженица на официалната църква. Добави, че винаги е била противник на промените при каквито и да било обстоятелства, и завърши с почти прошепнатото твърдение, че прекомерната готовност да се възприемат нови идеи крие големи опасности.
— Надявам се, че мис Кийлдар мисли като вас госпожо.
— Разликата във възрастта и темперамента води до разлика в мненията — бе отговорът. — Трудно може да се очаква, че пламенните млади сърца ще споделят мненията на охладнелите възрастни хора.
— О! Значи ние сме независими, ние имаме собствено мнение! — възкликна мистър Хелстоун. — Малко сме якобинци, доколкото виждам, малко свободомислещи, при това не на шега. Хайде сега да чуем колко е силна вярата ви.
Той пое двете ръце на наследницата, като с това накара целият й товар от цветя да се изсипе на пода, и я настани до себе си на дивана.
— Кажете веруюто си — нареди Хелстоун.
— Веруюто на апостолите86?
— Да.
Тя го изрече като дете.
— А сега на свети Афанасий — това ще ви е изпитанието!
— Позволете ми първо да събера цветята си — Тартар идва и ще ги изпотъпче.
Тартар бе едно доста голямо силно куче със свиреп вид я при това доста уродливо — порода между мастиф и булдог, — което влезе в този момент през стъклената врата и насочвайки се право към килима, започна да души разпръснатите по него свежи цветя.
