Сянката на Бога полностью

Отец Маджио остана едновременно доминиканец и член на „Умбра“, в чиито редици имаше много свещенослужители, но заради светския характер на ордена, това не създаваше морален проблем. Все пак, отец Маджио бе малко по-особен случай, защото не само бе духовник, но и работеше във Ватикана. Стъпил с по един крак в двата свята, той добре разбираше страха, който единият предизвикваше в другия. За Ватикана „Умбра Домини“ бе екстремистка група, действаща на ръба на поносимостта, своеобразна католическа Хизбула, която всеки момент ще експлодира. От своя страна „Умбра Домини“ виждаше във Ватикана онова, което си беше или поне оставяше впечатление, че е — препятствие. Голямо, нелепо и… съществуващо.

Макар отец Маджио официално да не се познаваше със Силвио делла Торе, той не срещна никакъв проблем да си уговори лична среща. Когато разбра, че един от помощниците на кардинал Орсини иска да говори с него по въпрос от изключителна важност, Делла Торе предложи да вечерят заедно още същата вечер. Според Маджио той бе стигнал до погрешното заключение, че длъжността секретар на Орсини е постоянна, но… какво от това. Макар да знаеше, че е жалък книжен плъх, бе убеден, че Делла Торе ще иска да чуе онова, което бе дошъл да му разкрие.

Когато влезе, Делла Торе гледаше през прозореца. Маджио се обърна, за да покаже, че е забелязал сервитьора, плахо изрекъл „Scusi, signore“, и видя онова, което мракът в черквата бе скрил: главата на „Умбра Домини“ бе невероятно красив мъж в средата на трийсетте, широкоплещест и висок. Семпло, но скъпо облечен. Гъстата му къдрава коса бе толкова черна, че направо синееше на мъждивата светлина. Но онова, което най-силно изненада Маджио, бяха очите. Те бяха в трудния за описване нюанс на избледняващ аквамарин — нито сини, нито зелени, подчертани от гъстите мигли.

„Диамант в обков, изкован от Бога“, помисли Маджио, доволен от собственото си сравнение. Та нали в свободното си време пишеше поезия. Делла Торе стана и отецът забеляза, че чертите на лицето му са досущ като на статуя във Форума6. Маджио вписа във въображаемата си книга: „Класически римски профил“… и едва тогава обърна внимание на човека пред себе си. Сърцето му прескочи — предстоеше му да вечеря в компанията на самия Силвио делла Торе!

— Salve — каза Делла Торе и протегна ръка. — Ти трябва да си брат Маджио.

Със заекващ от вълнение глас Маджио призна, че е същият. Двамата заеха местата си. Делла Торе подхвана общ разговор, докато наливаше в чашите „Греко ди Туфо“, после вдигна тост: „За нашите приятели в Рим“.

Вечерята бе проста и вкусна. Както и разговорът. Над чинии с брускета двамата разговаряха за футбол, за отборите на „Лацио“ и „Сампдория“ и за агонията във висшата лига. Сервитьорът отвори бутилка „Монтепулчиано“. Малко след това влезе втори сервитьор с анелоти, пълнени с тартуфо и праз. Маджио отбеляза, че анелотите са като „пухкави възглавнички“, на което Делла Торе отговори с шега, която се стори непристойна на отеца, но може би нещо не бе доразбрал. Докато ядяха и пиеха, разговорът постепенно се измести към политиката и Маджио с вълнение установи, че двамата с Делла Торе имат еднакви възгледи: християндемократите са в криза, мафията се възражда, франкмасоните са навсякъде… А що се отнася до евреите, то… хм… Размениха клюки за състоянието на папата и обсъдиха шансовете на възможните кандидати за папския престол.

Появи се сервитьор със следващото блюдо — пъстърва — и ловко обезкости пред тях две риби. Когато излезе, Делла Торе отбеляза колко е щастлив, че в лицето на отец Маджио „Умбра Домини“ има приятел в самата Конгрегация на доктрината на вярата. Маджио бе поласкан и между парченцата крехко месо демонстрира познанията си върху механизмите на работа в Конгрегацията и личните особености на хората, имащи достъп до il terzo piano — третия етаж на Апостолическия дворец, където бяха покоите на папата.

— Винаги е полезно да се знае какво мислят кардинал Орсини и Светият отец — въздъхна Делла Торе.

След пъстървата дойде ред на салатата, а малко по-късно — и на дебелата бистека ала фиорентина, която и сложи края на вечерята. Дойде сервитьорът, вдигна чиниите и събра трохите, за да постави на масата бутилка „Вин Санто“ и плато с бишкоти. Разбърка жарта в камината, попита ги ще желаят ли още нещо и излезе, затваряйки плътно вратата зад себе си.

Делла Торе наля по чаша „Вин Санто“. После се наведе към отец Маджио, фиксира го с острия си поглед и с копринен шепот каза:

— Донато…

Отец Маджио прочисти неловко гърло:

— Силвио?

— Да спрем с глупостите, а? Защо си тук?

Отец Маджио се опита да скрие изненадата си, притискайки ненужно силно снежнобялата ленена кърпа до устните си. Накрая я остави на масата, пое дълбоко въздух и отново си прочисти гърлото.