Зрението му още не се бе възстановило, но малко по малко започна да различава силуети. Стойката, върху която се изтегляше лодката. Куп гърнета за лов на раци. Рибарска мрежа, окачена на стената.
— Ще се спасим ли? — загрижено попита Мари, притиснала до себе си Джеси.
— Да, мисля, че след малко всичко ще е наред — успокои я Ласитър.
— Сигурен ли си?
Защо да я лъже?
— Не. Не бих казал. Тази пътека просто няма как да се сбърка. Решат ли да тръгнат по нея… няма ли къде другаде да отидем?
Мари помисли.
— Не…
— Все трябва да има някакво място!
— Островът е малък… а и те могат да помислят, че сме заминали.
Ласитър поклати глава:
— Печката е още топла. Ще разберат, че сме тук. Или поне, че вие двамата с Джеси сте тук.
Фенерчето светна за миг и изгасна веднага.
— Джеси — прошепна Ласитър, — недей!
— Съжалявам — изчурулика момченцето.
Ласитър седна под един от счупените прозорци, недалеч от вратата, без да изпуска пушката. Мислеше за тримата мъже, които бе държал на прицел. Трябваше да убия един от тях, съжали той. Делла Торе или Грималди, Грималди или Матрака.
— Какво ще правим? — попита Мари.
— Не съм сигурен — поклати глава Ласитър.
Минутите бавно се точеха. Вятърът свистеше и под напора му гредите под покрива стенеха. Нямаше да бъде лесно да ги намерят в такава нощ, прецени Ласитър. Времето поне беше на тяхна страна. Ако Делла Торе е умен човек, щеше да се върне на сушата и да дойде пак утре. Това е единствената разумна алтернатива. После въздъхна. Може и да беше разумна, но на него самия му беше трудно да повярва в нея.
Надяваме се противно на всяка логика, помисли си той. Усещаше го, а в следващата секунда чу и гласове. Тогава разбра, че е бил прав. Първо не долови думите, а после не можа да разбере какво си казват:
—
Чакаше с пушката в ръка. Мари тихо седеше отсреща, притиснала Джеси.
— Не се безпокойте — прошепна Ласитър.
По покрива трополеше дъжд, а вятърът свиреше в гредите.
Мъжете вече обикаляха стоянката. Сърцето на Ласитър биеше до пръсване.
Изведнъж тъмнината бе прорязана от лъч на фенерче, който се плъзна по стените наляво и надясно, хвърляйки огромни сенки. Идваше през прозореца над главата на Ласитър. Като подплашени сърни Мари и Джеси стояха вцепенени в примката на лъча.
—
Вратата с трясък изхвръкна от пантите си и на прага се изпречи грамадна фигура, която разчисти с небрежно замахване висящите останки. После направи крачка напред. Ласитър прошепна:
— Ей… голямо момче!
Италианецът се извърна с изръмжаване и в същия миг се чу изстрел. Куршумът се заби в лицето, удари в скулата, стрелна се хаотично през мозъка и излетя през темето. Мари неволно извика. Матрака рухна на пода и раздруса постройката.
Ласитър пусна пушката и пролази на четири крака до трупа на италианеца. Докато търсеше из джобовете му пистолета, който просто трябваше да бъде някъде там, той хвърли поглед върху лицето на мъртвеца. Там бе застинало изражение на безкрайна изненада. И точно в този момент беше ред на Ласитър да бъде изненадан.
—
Гласът като че ли нямаше тембър. Идваше отгоре и отляво. Без да го е видял, знаеше кой е това, но все пак обърна глава. Пред прага на избитата врата стоеше Грималди и гледаше надолу. В ръката си държеше „Берета“, а на лицето му нямаше и капка състрадание.
Сега е мой ред, мина през ума на Ласитър. На всички ни. Ето така се умирало…
Грималди каза нещо на италиански през рамо и до него изникна Делла Торе с фенерче в ръката.
— Е, Джо — каза той и светна в очите на американеца, — какъв късмет да те намерим тук. — Лъчът бавно изпълзя по пода до тялото на Матрака, плувнало в кръв и парчета мозък. Делла Торе направи кръстен знак, влезе в стоянката и описа бавна дъга с лъча, докато не намери Мари и Джеси. — Знаеш ли кои са те? — попита той и понеже Ласитър не каза нищо, си отговори сам: — Това са хора, с които не би искал да имаш нищо общо, Джо. Добре, всички да станат. Ще се върнем в бунгалото, където поне е топло.
Джеси и Мари тръгнаха напред, съпровождани по целия път от призрачната светлина на фенерчето в ръката на Делла Торе. Следваше ги Ласитър. Накрая бяха Грималди и духовникът. Макар убиецът да беше на метър и половина от него, Ласитър усещаше с цялото си тяло насочената право в гръбнака му „Берета“. Ако се хвърля в гората, мислеше си той, ще ме убие на място. Ако не го направя, ще ме убият по-късно. Така или иначе, Мари и Джеси са мъртви. Няма изход.
Освен ако не допуснеха грешка.
Което, колкото и малко вероятно да бе, беше единствената им надежда, така че той реши да заложи на нея и продължи да върви напред.
Когато стигнаха при бунгалото, вече бяха вир вода. Грималди ги смушка към масата и им направи знак с пистолета да седнат, а Делла Торе запали газената лампа и стъкми огъня в печката. След малко и той дойде при масата, за да седне на стола от другата страна на Джеси и Мари.
