Сянката на Бога полностью

Помисли около минута и се обади на Риордан, който само дето не запълзя на колене пред него, че е научил новината от прослушваща полицейските радиочестоти репортерка.

— Аз самият разбрах преди малко — оправда се Риордан, — защото, нали знаеш, тук никой не се опитва да събере две и две и да съобрази, че гробът е на жертва. Някоя дървена глава преценила, че става дума за вандалска проява. Извинявай. Разбира се, че трябваше да ти се обадя. Издънка! — Въздъхна. — Вероятно моя.

— Кажи ми най-сетне какво, по дяволите, е станало!

— Доколкото ни е известно, случило се е между полунощ и седем сутринта. Там има денонощен пазач, само че той си стои в къщичката, нали се сещаш? Гледал е телевизия. Не е чул нищо. Не е видял нищо. Районът е голям. Както и да е, рано сутринта някакъв гражданин отишъл да посети гроба на майка си и съобщил за инцидента.

— Но какво са направили? Разбирам, че са изкопали тялото на Брендън. Защо? Да не са… Боже господи! Да не са го отнесли?

В слушалката се чу смутеното прокашляне на Риордан, който явно не бързаше да отговори. Накрая измънка:

— Мисля… Репортерката… хм… май не ти е казала цялата… цялата истина. — Говореше бавно, затрудняваше се да намери точните думи. — Тялото на племенника ти е било… ексхумирано… извадено от ковчега. А след това… според лабораторията… Чета ти буквално… „извършителят е използвал магнезиева запалка…“

— Какво?

— Чета доклада: „Извършителят е използвал магнезиева запалка, за да възпламени прахообразна смес от алуминий и железен окис, известна като…“

— Термит.

— Точно така. И, ъ-ъ… запалил останките. Отново. Изгорил ги е отново. — Риордан поспря. — Ще ти кажа, че направо кожата ми настръхва.

Ласитър обаче бе невъзмутим.

— И защо някой ще прави това?

— Е, тук ме хвана натясно. — После Риордан спомена нещо в смисъл, че бил проверил насам-натам за подобно престъпление. — Но засега не открих нищо. Е, имаме осквернявания на гробове. Най-често от омраза. Хлапашки истории. Но това?

— Магнезиева запалка? Термит?

— Знам, знам, напълно те разбирам. Има някакви налудничави идеи тук, но…

— Какви например?

— Виж, не се…

— Какви?!

— Ами например, че някой иска части от тялото му — има такива, викат им сатанисти. Но мен повече ме интересува дали това е свързано с убийството. Защото сега-засега няма никакви индикации в тази посока. — Отново се изкашля. — Е, едно знаем със сигурност.

— И какво е то?

— Нашият човек вече не е Джон Доу.

По-късно следобеда Ласитър излезе да потича с надеждата да проясни главата си, но единственият образ, който се въртеше в съзнанието му, бе овъглената маска, която само преди две седмици представляваше личицето на Брендън. Когато свърши с кроса, се върна в колата си и без да се замисля, подкара към гробището, където намери площта около гробовете заградена с лента. На близката надгробна плоча се бе подпрял униформен полицай, който пушеше цигара. Като видя Ласитър да се приближава, мъжът хвърли фаса и се изправи.

— Това е гробът на сестра ми — осведоми го той. — И на племенника ми.

Полицаят го погледна и сви рамене:

— Няма проблем, стига да не минавате зад лентата.

Ласитър стигна до преградата, спря се и се загледа. Гробът на Кати все още беше покрит с вече повехнали цветя. Белите панделки, с които бяха прихванати букетите, се развяваха от вятъра. Плочата на гроба на Брендън лежеше до прясно изкопаната дупка. Отстрани се виждаше купчина пръст. Стори му се, че е повече, отколкото съответства на дупката. Имаше следи от снемането на отпечатъци: прах по плочата, бели петна по вдлъбнатините от обувки в пръста и по тези от лопата. В основата на двата гроба имаше друга, по-плитка дупка, в която изглежда е било сложено тялото на Брендън. Техниците явно имаха нужда от някакви останки. Но едва ли бяха намерили такива, защото единственото останало бяха малко сажди и тъмна пепел. Пепелта му напомни за детските му години в Джорджтаун, когато бе излизал на прага на голямата къща и бе хвърлял по стълбите пепел върху снега.

Гледката го потресе. Беше съвсем ясно, че някой наистина е изгорил телцето на Брендън. Беше го изкопал и го бе извадил от ковчега. Според Риордан тялото било полято с бензин, запалено и изгорено до степен, при която по думите на Томи Труонг не бе останало нищо освен неизползваеми изгорели кости.

Когато се прибра у дома, къщата му се стори прекалено голяма и странно смълчана. Повика Клеър. Тъй като не се появи, я повика отново. Разказа й за случилото се и допълни, че може би ще е по-добре да го остави сам.