После се изправи на крака и се втурна към парапетите на крепостната стена, като размахваше своя пилум напред-назад и събаряше защитници. Някои стреляха по него, други се опитаха да го неутрализират с мечове, но Франк се чувстваше непобедим. Хейзъл се появи до него, размахвайки големия си кавалерийски меч така, сякаш бе родена за битка. Пърси изскочи до тях и надигна Въртоп.
— Това е яко! — каза той.
Заедно разчистиха стените от защитниците. Под тях вратите се строшиха. Ханибал нахлу в крепостта, а стрели и камъни отскачаха като пуканки от кевларената му броня.
Петата кохорта нападна, следвайки слона, а битката стана ръкопашна. Най-после от Полята на Марс се чу боен вик и третата и четвъртата кохорта се присъединиха към играта.
— Малко късно — изръмжа Хейзъл.
— Не бива да допускаме те да спечелят знамената — каза Франк.
— Не — съгласи се Пърси, — те са за нас.
Нямаше нужда от повече приказки. Като един отбор тримата тръгнаха напред към вражеската крепост.
Все едно бяха работили заедно от години.
Битката вече беше решена.
Франк, Пърси и Хейзъл се врязаха във враговете си, минавайки като трактор през всеки, застанал на пътя им. Първата и втората кохорта, гордостта на лагер „Юпитер“, добре смазаната, дисциплинирана бойна машина, бе разнебитена от атаката и непознатото чувство да е от губещата страна. Голяма част от проблема й бе Пърси. Той се биеше като демон. Минаваше през редиците на защитниците по напълно непознат за тях начин — търкаляйки се под краката им, сечейки с меча си вместо да мушка, удряйки лагерници с тъпото на острието, създавайки масова паника. Октавиан крещеше по начин, от който не ставаше много ясно дали заповядва на първата кохорта да пази позиции, или тренира за сопрано, но Пърси го накара да замълчи, като прескочи със салто няколко щита и го удари по шлема с дръжката на меча си. Центурионът рухна като марионетка, на която са срязали конците.
Франк пускаше стрела подир стрела, докато колчанът му не се изпразни. Стрелите му бяха с тъпи върхове и не убиваха, макар да причиняваха неприятни синини. Счупи своя пилум в противникова глава, а след това с нежелание изтегли гладиуса си.
В това време Хейзъл се покатери върху гърба на Ханибал. Тя се спусна към центъра на крепостта, усмихвайки се широко на приятелите си.
— Хайде, тромчовци!
Достигнаха центъра на вражеската база. Вътрешните стени на практика не бяха охранявани. Защитниците не бяха и сънували, че враговете им ще стигнат толкова далеч. Ханибал стъпка огромните врати и разкри покъртителна гледка — носителите на знамената на първата и втората кохорта стояха край маса и играеха на Митомагия с карти и фигурки. Символите на кохортите бяха облегнати небрежно на една стена. Хейзъл и Ханибал нахлуха в стаята, а защитниците паднаха от столовете си. Ханибал стъпи върху масата и фигурките се разпиляха.
Преди другите войници от кохортата да ги настигнат, Пърси и Франк обезоръжиха враговете си, хванаха флаговете и се покатериха на гърба на Ханибал с Хейзъл. Излязоха от крепостта триумфално със знамената на враговете си. Петата кохорта ги обкръжи и заедно направиха парад около крепостта пред погледите на смаяните си противници и на не по-малко изненаданите си съюзници.
Пегасът на Рейна се снижи ниско.
— Играта е спечелена! — извика тя, сякаш едвам сдържаше смеха си. — Съберете се да получите наградите си.
Лагерниците бавно се прегрупираха около Полята на Марс.
Франк видя много контузени тийнейджъри. Някои бяха с изгаряния, други имаха по нещо счупено, трети се бяха порязали или насинили. Немалко имаха и твърде странни прически, за които заслуга имаха огньовете и изригналите води. Нямаше обаче нищо, което да не може да бъде излекувано бързо.
Той слезе от слона. Другарите му го обкръжиха, потупвайки го по гърба с комплименти. За момент Франк помисли, че сънува. Това бе най-хубавият миг в живота му…
Докато не видя Гуен.
— Помощ! — извика някой.
Двойка лагерници изскочиха от крепостта, носейки момиче на носилка. Положиха я на земята и другите деца се събраха около нея. Дори отдалеч Франк позна, че наранената е Гуен, и че състоянието й е лошо.
Лежеше на една страна върху носилката, а от бронята й стърчеше пилум. Изглеждаше все едно го придържа между гърдите и ръката си, но имаше прекалено много кръв, за да е така.
Франк невярващо поклати глава.
— Не… не… не може да е истина — промърмори той, докато тичаше към нея. Медиците наредиха на останалите да отстъпят и да им оставят пространство. Целият лагер притихна, докато те работеха. — Опитваха се да поставят марля и прах от рог на еднорог под бронята й, за да спрат кървенето. Пробваха да налеят малко нектар в устата й. Но Гуен не помръдваше. Лицето й бе станало пепелявосиво. Накрая един от медиците погледна Рейна и поклати глава.
За миг не се чуваше никакъв звук, освен водата, капеща от сринатите пръскачки по стените на укреплението. Ханибал погали косата на Гуен с хобот.
