— Пърси — каза Франк, — моля те.
Пърси бе видимо недоволен, но коленичи. Марс изгледа множеството.
— Римляни, слушайте ме внимателно! — заповяда той и се засмя. Смехът му бе заразителен и Франк почти се усмихна, макар все още да трепереше от страх. — Винаги съм искал да го кажа. Идвам от Олимп с важно съобщение. Юпитер не желае да общуваме със смъртните така пряко особено сега, но за мен направи изключение, тъй като вие, римляните, винаги сте били мои хора. Все пак ще мога да говоря с вас само за няколко минути, така че слушайте ме внимателно.
Той посочи към Гуен. — Тази сладурана трябваше да е мъртва, но не е. Чудовищата, с които се борите, не отиват в Тартара, след като са посечени. Някои смъртни, мъртви от векове, отново крачат по тази земя.
Франк може би си въобразяваше, но му се стори, че богът поглежда към Нико ди Анджело.
— Танатос е пленен — обяви Марс. — Портите на Смъртта са отворени със сила и никой не ги охранява. Поне не и безпристрастно. Гея позволява на враговете ни да нахлуят отново в света на смъртните. Нейните синове, гигантите, събират огромни армии срещу вас, армии, които няма да може да избиете. Ако оковите на Смъртта не бъдат скършени, ще загубите. Трябва да откриете Танатос и да го освободите от гигантите. Само той може да обърне играта в наша полза.
Марс се огледа наоколо и забеляза, че всички все още са на колене.
— Добре, може да ставате. Въпроси?
Рейна се изправи бавно и пристъпи към бога, следвана от Октавиан, който не спираше да се покланя и умилква.
— Господарю Марс — каза Рейна, — за нас е чест.
— Повече от чест! — добави Октавиан. — Това е толкова голяма чест, че…
— Въпроси? — прекъсна го Марс изнервен.
— Ами — започна Рейна, — Танатос е богът на Смъртта, лейтенантът на Плутон, нали?
— Да — отвърна богът.
— Казвате, че той е пленен от гиганти?
— Точно.
— И хората ще спрат да умират?
— Не веднага — уточни Марс, — но воалът между живота и смъртта ще продължи да изтънява. Онези, които знаят как да се възползват от това, ще го направят. Чудовищата ще станат много по-трудни за побеждаване. Скоро ще бъде невъзможно да бъдат убити. Някои герои вероятно също ще успеят да се върнат от отвъдното като вашата приятелка, центурион Шиш Кебап.
— Центурион Шиш Кебап? — направи гримаса Гуен.
— Ако нещата останат така — продължи Марс, — накрая дори смъртните ще разберат, че е невъзможно да се умре. Представяте ли си свят, в който никой не умира? Никога?
Октавиан вдигна ръка.
— Но, всемогъщи боже Марс, ако не можем да умрем, това няма ли да е хубаво? Ако останем вечно живи…
— Не бъди глупав, момче! — кресна Марс. — Безкрайно клане без никакъв изход? Касапница без никакъв смисъл? Врагове, които се изправят отново и отново и никога не умират? Това ли искаш?
— Ти си богът на Войната — намеси се Пърси, — не би ли искал да има безкрайно клане?
Очите на Марс, макар и скрити зад специалните очила, заблестяха по-силно.
— Ама ти наистина си много нахален. Вероятно действително сме се срещали и преди. Разбирам защо съм искал да те убия. Но аз съм богът на Рим, дете. Богът на Войната, водена в името на праведна цел. Пазителят на легионите. Да, обожавам да мачкам враговете си, но не харесвам безсмислените битки. Не искам да има безкрайна война. С времето ще разбереш това. Ще започнеш да ми служиш.
— Едва ли — отговори Пърси.
Франк отново замръзна в очакване богът да порази на място момчето, но Марс само се ухили, като че двамата бяха стари приятели, шегуващи се един с друг.
— Поръчвам ви подвиг! — внезапно обяви божеството. — Ще отидете на север и ще намерите Танатос, Смъртта, в земята отвъд боговете. Ще го освободите и ще провалите плана на гигантите. Пазете се от Гея! Пазете се и от сина й, най-стария измежду гигантите!
Застанала до Франк, Хейзъл простена.
— Земята отвъд боговете?
Марс я погледна и стисна автомата си.
— Точно така, Хейзъл Левеск. Ти знаеш за какво говоря. Всички вие знаете. Спомнете си къде легионът беше посрамен! Може би, ако успеете да извършите този подвиг, ако се върнете до Пирът на Фортуна… отново ще можете да ходите с високо вдигната глава. Ако се провалите обаче, това няма да има значение. Няма да има лагер, в който да се върнете. Рим ще падне — този път завинаги. Затова си позволявам един последен съвет: Не се проваляйте!
Невероятно, но Октавиан успя да се поклони дори по-ниско.
— Господарю Марс, има още един, ъъ, дребен проблем. Извършването на подвиг се нуждае от пророчество, мистична поема, която да ни напътства! Преди разчитахме на Сибилските книги за това, но днес авгурът трябва да разгадае волята на боговете. Затова, ако може да изтичам да взема седемдесет плюшени животни и нож…
— Абе, да не би ти да си авгурът? — прекъсна го божеството.
— Ами, господарю… ъъ… ами да.
Марс извади един свитък от колана си.
— Някой да има химикалка?
Легионерите го зяпнаха.
Марс въздъхна:
— Двеста римски легионери и нито една химикалка. Както и да е. — Той метна автомата си на рамо и извади ръчна граната.
