Рейна погледна лагерниците от своя пегас. Лицето й бе сурово и мрачно като изковано от желязо.
— Ще има разследване. Който и да е направил това, трябва да знае, че коства на легиона добър офицер. Да загинеш в битка е едно, но това…
Франк не бе сигурен за какво говори тя, но после забеляза знаците по дървената дръжка на копието: CHT LEGIO XII F.
Оръжието принадлежеше на първата кохорта. Гуен бе пронизана в гръб, може би след края на играта. Франк потърси с очи Октавиан. Центурионът наблюдаваше случващото се повече с интерес, отколкото със загриженост, сякаш изследваше някое от тъпите си плюшени мечета. Не носеше копието си.
Кръвта нахлу в ушите на Франк. Идеше му да удуши Октавиан с голи ръце, но в този момент Гуен ахна.
Всички отстъпиха назад. Гуен отвори очи, а цветът се върна в лицето й.
— Какво става? — попита тя. — Какво зяпате всички? — Явно не забелязваше, че е пронизана с дълъг два метра харпун.
Зад Франк един от медиците прошепна:
— Невъзможно. Тя беше мъртва. Трябва да е мъртва.
Гуен опита да се изправи, но не можа.
— Видях река, а един човек ми поиска… монета? Обърнах се и изходът беше отворен. И така… си излязох. Не разбирам. Какво стана?
Всички я наблюдаваха ужасени. Никой не се опита да помогне.
— Гуен — коленичи до нея Франк, — не се опитвай да станеш. Само затвори очи за миг, става ли?
— Защо? Какво…
— Просто ми се довери.
Гуен стори така, както я беше помолил. Франк сграбчи дръжката на копието под върха, но ръцете му трепереха. Дървото бе хлъзгаво.
— Пърси, Хейзъл, помогнете ми!
Един от медиците разбра какъв е планът му.
— Недей! — каза той. — Може…
— Какво? — сопна се Хейзъл. — Да стане по-лошо?
Франк си пое дълбоко въздух.
— Придържайте я. Едно, две, три! — Той издърпа копието за върха.
Гуен дори не направи гримаса. Кръвотечението бързо спря. Хейзъл се наведе, за да види раната.
— Затваря се сама — каза тя. — Не знам как, но…
— Добре съм! — възрази Гуен. — Какво сте се загрижили всички?
С помощта на Пърси и Франк тя се изправи на крака. Франк погледна към Октавиан, но лицето на центуриона изразяваше само учтива загриженост.
— Гуен — каза Хейзъл нежно, — не е лесно да ти го кажа, но ти беше мъртва. Някакси се върна.
— Какво? — Тя залитна към Франк, а ръката й докосна дупката в бронята.
— Как?
— Добър въпрос. — Рейна се обърна към Нико, който наблюдаваше мрачно от края на тълпата.
— Да не би Плутон да я е помилвал?
Нико поклати глава.
— Плутон никога не пуска мъртвите да се върнат.
А после погледна към Хейзъл, сякаш за да й даде знак да си мълчи. Франк се замисли какво означава това, но нямаше време да размишлява, тъй като из полето отекна гръмък глас:
Лагерниците извадиха оръжия. Ханибал нервно изтръби. Сципио се изправи на задните си крака и едва не изхвърли Рейна.
— Този глас ми е познат — каза Пърси. Не звучеше доволен.
В средата на легиона избухна фонтан от пламък. Жегата опърли миглите на Франк. Дрехите на лагерниците, намокрени от оръдията, се изсушиха мигновено. От експлозията се появи огромен войник и всички отстъпиха назад.
Макар да не бе особено космат, Франк целият настръхна. Войникът, облечен в униформа на канадската армия, бе висок поне три метра. От него се излъчваха увереност и мощ. Черната му коса беше късо подстригана като тази на Франк. Лицето му бе ъгловато и жестоко, набраздено от стари белези. Очите му блестяха иззад специални очила за виждане на инфрачервени лъчи. Носеше колан, на който висяха нож, пистолет и няколко гранати. В ръката си носеше огромен автомат, модел М16.
Най-лошото нещо обаче бе, че Франк се почувства странно привлечен от войника. Докато всички отстъпваха назад, Франк пристъпи напред. Осъзна, че войникът иска той да се приближи, макар да не го изричаше.
Франк отчаяно искаше да избяга някъде и да се скрие, но не можеше. Направи още три крачки, сетне падна на едно коляно.
Останалите лагерници последваха примера му. Дори Рейна слезе от пегаса.
— Хубаво е — каза войникът, — че коленичите. Отдавна не бях навестявал лагер „Юпитер“.
Франк забеляза, че Пърси Джаксън е останал прав и дори не е прибрал меча си. Той се взираше в огромния войник.
— Ти си Арес — каза накрая, — какво искаш?
Двеста лагерници и един слон ахнаха удивено. Франк искаше да извини Пърси по някакъв начин, да умилостиви бога, но не знаеше как. Уплаши се, че военното божество просто ще разстреля приятеля му с гигантския си автомат.
Но вместо това богът се ухили и разкри снежнобели зъби.
— Не ти липсва кураж, геройче — каза той. — Наистина гърците ме наричат Арес. Но за тези поклонници, за децата на Рим, аз съм Марс, покровителят на империята, божественият баща на Ромул и Рем.
— Срещали сме се и преди — заяви Пърси. — Ние… ние се бихме. В дуел.
Богът потърка брадичката си.
— Бил съм се с много хора. Но те уверявам, че не си се изправял срещу моя римски аспект, Марс. Иначе щеше да си мъртъв. А сега коленичи като почтен римски гражданин, преди да съм се изнервил.
